Лекарствена безопасност



01/03/2008

FDA обяви промени в лекарствените инструкции за безопасност и предупреди за нежелани странични ефекти на следните медикаменти:

– budesonide – прах за инхалиране при астма, при продължително приложение със системни кортикостероиди, може да е свързан със забавяне на скоростта на растежа при деца. При започването на терапията с budesonide е необходимо постепенното спиране на системните кортикостероиди, както и мониториране на белодробния капацитет (FEV1 или пиков експираторен дебит), терапията с бета-агонисти и симптомите на заболяването.

Пациентите трябва да се наблюдават за белези на надбъбречна недостатъчност (отпадналост, слабост, гадене, повръщане и хипотония). Преминаването от системна терапия към budesonide може да е свързано с прояви на предходно маскирани алергични или имунологични състояния като ринит, конюнктивит, еозинофилия, екзема и артрит.

Въпреки че деца с недобре контролирана астма могат да имат забавяне в растежа, това може да е резултат и от прилаганите инхалаторни кортикостероиди (като budesonide). Проучване при пациенти на възраст 5-12 години с астма на терапия с budesonide (инхалаторен прах 200 mcg два пъти дневно) показа намаление с 1.1 cm в растежа за период от една година, в сравнение с плацебо.

Разликата в растежа не се е увеличила през следващите три години, като в края на четвъртата година от проследяването скоростта на растеж е била еднаква в двете групи.

FDA предупреди внимателно да се преценят потенциалните ефекти върху скоростта на растежа при продължително лечение и клиничните предимства от терапията. Budesonide трябва да се използва в най-ниските ефективни дози за намаляване на риска за системни ефекти.

Budesonide (инхалаторен прах) се прилага като поддържаща терапия и профилактика на астма при пациенти на възраст >6 години.

– carbamazepine е свързан с нежелани лекарствени взаимодействия, поради метаболизирането на медикамента от чернодробния цитохром Р450 3А4 (CYP3A4) изоензим до активния метаболит carbamazepine 10,11-epoxide. Прилагането на лекарствени средства, които инхибират или индуцират CYP3A4, може да увеличи или да намали плазмените нива на carbamazepine.

Към списъка на CYP3A4 инхибиторите FDA наскоро добави: fluvoxamine, nefazodone, fluconazole, acetazolamide, сок от грейпфрут,протеазните инхибитори и valproate, а methsuximide бе включен към списъка на CYP3A4 индуктурите.

Тъй като carbamazepine също индуцира CYP, неговото приложение води до намалени плазмени нива на nefazodone и на активните му метаболити, поради което е противопоказно съвместното приложение на двата медикамента.

Намаление на плазмените нива може да наложи корекция на дозата на дихидропиридиновите блокери на калциевите канали, cyclosporine, кортикостероиди (prednisolone, dexamethazone), itraconazole, levothyroxine, methadone, midazolam, olanzapine, oxcarbazepine, praziquantel, протеазни инхибитори, risperidone, tramadol, трициклични антидепресанти (imipramine, amitryptyline и nortriptyline), ziprasidone и zonisamide.

FDA предупреди, че carbamazepine трябва да се избягва при пациенти с анамнеза за чернодробна порфирия, поради регистрирани случаи на остри пристъпи на заболяването.

Carbamazepine се прилага за лечение на парциални и генерализирани клонично-тонични пристъпи и пристъпи със смесен характер. Както и при другите антиепилептични средства, терапията с медикамента трябва да се спира постепенно за намаляване на риска за повишена честота на пристъпи.

– хинолоновите антибиотици nalidix и ciprofloxacin са свързани с повишен риск за развитие на причинена от Clostridium difficile диария, тежестта на която може да варира от леки форми до фатален колит. Терапията с тези антибиотици може да промени нормалната дебелочревна флора и да доведе до свръхрастеж на C. difficile с последващо отделяне на токсини А и В.

Тъй като свръхпродуциращите токсини щамове на C. difficile могат да са рефрактерни на лечение, те са свързани с повишена заболеваемост и смъртност, включително с необходимост от извършване на колектомия. Необходимо е да се подчертае, че заболяването може да се развие повече от два месеца след завършването на антибиотичния курс.

Nalidix е първа генерация хинолонов антибиотик, който се прилага за лечение на инфекции на отделителната система, а ciprofloxacin е флуорохинолонов антибиотик, използван при неусложнени инфекции на отделителната система, причинени от Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae.

– fentanyl (трансдермален пач) при неправилна употреба (експозиция на топлина) и свръхдозиране, може да предизвика животозастрашаващи неблагоприятни странични ефекти, включително фатален изход. Лекарствената форма се използва при пациенти с постоянна, умерена и тежка хронична болка, които имат необходимост от всекидневна терапия с опиати за период по-дълъг от една седмица.

levofloxacin, прилаган перорално или интравенозно, е свързан с удължаване на QT-интервала на ЕКГ при възрастни пациенти и с риск за мускулноскелетни нежелани странични ефекти при деца. Наскоро FDA предупреди, че някои хинолони (включително levofloxacin) могат да предизвикат удължение на QT-интервала и редки случаи на torsades de pointes.

Приложението на медикамента трябва да се избягва при възрастни болни с некоригирана хипокалиемия или при използване на антиаритмични средства клас 1А (quinidine и procainamide) и клас 3 (amiodaron и sotalol). FDA напомни, че levofloxacin не се прилага при пациенти на възраст <18 години, поради риск за мускулноскелетни нарушения (артралгия, тендопатия и нарушения в походката).

Levofloxacin се използва за лечение на редица инфекциозни заболявания: остър бактериален синузит, остра бактериална екзацербация на хроничен бронхит, нозокомиална пневмония, придобита в общността пневмония, усложнени и неусложнени кожни инфекции, хроничен бактериален простатит, усложнени и неусложнени инфекции на отделителната система.

– atorvastatin е свързан с нежелани лекарствени взаимодействия (миопатия), поради метаболизирането на медикамента от чернодробния цитохром Р450 3А4 (CYP3A4).

Приложението на ензимни индуктори (itraconazole, diltiazem, ritonavir, saquinavir, lopinavir, cyclosporine, erythromycin, clarithromycin) повишава плазмената концентрация на atorvastatin и увеличава риска за неблагоприятни странични ефекти. Подобен са ефектите на комбинираното използване на atorvastatin с липидомодифициращи дози niacin и ексцесивна консумация на сок от грейпфрут (>1.2 l дневно).

При комбинираното приложение на споменатите препарати е необходимо стриктното проследяване на пациентите за белези на мускулна болка и чувствителност, особено в началото на терапията. При необходимост се препоръчва редуциране на началната и поддържащата доза на atorvastatin.

Atorvastatin се използва за лечение на хиперхолестеролемия с цел намаление на риска за нефатален миокарден инфаркт, фатален и нефатален инсулт, стенокардия, реваскуларизация и хоспитализация поради конгестивна сърдечна недостатъчност при възрастни пациенти с клинично изявена коронарна болест. Може да се прилага и за намаляване на риска за миокарден инфаркт и инсулт при болни с множество рискови фактори за коронарна болест, включително диабет тип 2.

valsartan/hydrochlorothiazide, прилаган при бременни, може да доведе до риск за повишена фетална и неонатална заболеваемост и смъртност. Приемът на медикаменти, инхибиращи директно системата ренин-ангиотензин (ангиотензин II рецепторни антагонисти, инхибитори на ренина и ACE инхибиторите) е свързан с негативни ефекти върху плода през втория и третия триместър на бременността.

Жени в репродуктивна възраст трябва да бъдат предупреждавани за възможните рискове при терапията с изброените лекарствени средства, а при планирана бременност да се търсят алтернативни медикаменти.

Комбинираният препарат valsartan/hydrochlorothiazide се използва за лечение на артериална хипертония.

– бисфосфонатите (risendronate, pamidronate, ibandronate, etidronate, alendronate, zoledronic acid и tiludronate) могат да предизвикат силна костна, ставна и/или мускулна (мускулноскелетна) болка, напомни FDA. Симптоматиката може да настъпи дни, месеци или години след започването на терапията. Някои пациенти съобщават за отзвучаване или намаляване на оплакванията след спирането на медикаментите. Засега не са ясни рисковите фактори, свързани с този неблагоприятен страничен ефект.

Бисфосфонатите се използват основно за увеличаване на костната маса и намаляване на риска за фрактури при остеопороза.

– медикаменти, които се използват при простудни заболявания и кашлица (деконгестанти, експекторанти, антитусивни и антихистаминови) и се продават без рецепта, не трябва да се прилагат при деца на възраст под две години, поради риск (макар и минимален) за тежки неблагоприятни странични ефекти (тахикардия, гърчове, фатален изход). В момента американският регулаторен орган прави анализ за безопасността на тези лекарствени средства и за възрастовата група 2-11 години, резултатите от който ще бъдат публикувани по-късно през тази година. (ИТ)

Използвани източници:

1. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Aug_PI/Tegretol_PI.pdf

2. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Aug_PI/NegGram_PI.pdf

3. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Aug_PI/ProquinXR_PI.pdf

4. http://www.fda.gov/cder/foi/appletter/2007/017430s032ltr.pdf

5. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Aug_PI/PulmicortTurbuhaler_PI.pdf

6. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/safety07.htm#Fentanyl

7. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Sep_PI/Levaquin_PI.pdf

8. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Sep_PI/Lipitor_PI.pdf

9. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Sep_PI/DiovanHCT_PI.pdf

10. http://www.fda.gov/medwatch/safety/2008/safety08.htm#Bisphosphonate

11. http://www.fda.gov/cder/drug/advisory/cough_cold_2008.htm

12. http://www.fda.gov/consumer/updates/coughcold011708.html