Инсулин detemir предлага допълнителни ползи при пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с други базални инсулини



01/03/2008
Преминаването към лечение с инсулин detemir при пациенти с диабет тип 2 на предшестваща базална инсулинова терапия с NPH или с инсулин glargine, прилагани в комбинация с перорални антидиабетни средства, води до подобряване на гликемичния контрол, което е съпроводено c намален риск за хипогликемия и редуцирано наддаване на тегло, показаха резултатите от проучването PREDICTIVE, публикувани в списание Diabetes, Obesity and Metabolism (1). PREDICTIVE (Predictable Results and Experience in Diabetes through Intensification and Control to Target: an International Variability Evaluation) е 14-седмично международно, мултицентърно, отворено обзервационно изследване, чиято цел е да оцени профила на безопасност и ефективност на инсулин detemir (Levemir на Novo Nordisk), прилаган при разнообразна популация пациенти с диабет. В PREDICTIVE са участвали 12 982 пациенти с диабет тип 2, от които - 3986 на предшестваща терапия с базален инсулин и перорални антидиабетни средства. Като базален инсулин в тази група са били прилагани NPH (Neutral Protamin Hagedorn, конвенционален инсулин) или инсулин glargine (инсулинов аналог). Общо 293 души (175 от лекуваните до момента с NPH и 118 от получавалите glargine) са преминали на лечение с detemir (инсулинов аналог) при запазване на досегашния брой на апликациите (еднократни или двукратни) и без промяна в прилагания режим с перорални антидиабетни средства. За период от 14 седмици са били проследени: честотата на сериозните лекарствени реакции, включително тежка хипогликемия, нивото на хемоглобин А1с (HbA1c), стойностите на кръвната глюкоза на гладно, вариациите на кръвната глюкоза на гладно, промяната в телесното тегло. Резултати Преминаването на базален нисулин detemir е било свързано с подобряване на гликемичния контрол както в групата, лекувана преди това с NPH (намаляване на HbA1c с 0.2%, р<0.05 и на кръвната глюкоза на гладно с 1 mmol/l, р<0.0001), така и в групата на glargine (намаляване на HbA1c с 0.6%, р<0.0001 и на кръвната глюкоза на гладно с 1.4 mmol/l, р<0.0001). Регистрирана е била и по-малка вариабилност на кръвната глюкоза на гладно (р<0.01 и за двете сравнения) при прилагането на detemir в сравнение с другите два базални инсулина. Постигнатото подобряване на гликемичния контрол при преминаване на лечение с detemir е било съпроводено с редуциране на честотата на общите и нощните хипогликемични епизоди. Тежките хипогликемични епизоди са били редки, като тяхната честота е била допълнително намалена. Замяната на NPH инсулин с detemir е било свързано със сигнификантно намаляване на честотата на цялостната хипогликемия от 11.7 на 3 епизода/пациент-година (0.9-0.2 епизода за четири седмици, р<0.0001), както и на честотата на нощната хипогликемия с 5.5 епизода/пациент-година (0.4 епизода за четири седмици, р<0.0001). Възникнали са 0.07 епизода/пациент-година (0.01 епизода за четири седмици) на тежка хипогликемия при базална терапия с detemir в сравнение с 0.78 епизода/пациент-година преди това (0.06 епизода за четири седмици). Преминаването от инсулин glargine на инсулин detemir е довело до сигнификантно намаляване на честотата на цялостната хипогликемия от 4.3 на 0.8 епизода/пациент-година (0.33-0.1 епизода за четири седмици, р<0.01), както и до редуциране на нощната хипогликемия с 1.2 епизода/пациент-година (0.1 епизода за четири седмици, р<0.05). Не е бил документиран епизод на тежка хипогликемия за период от четири седмици в сравнение с 0.02 епизода при прилагането на инсулин glargine (0.26 епизода/пациент-година). Преминаването на терапия с detemir е довело до намалено наддаване на тегло (-0.7 kg в групата на предишна терапия с NPH, р<0.01 и – 0.5 kg при лекуваните с glargine, р<0.05). Обсъждане Диабет тип 2 е прогресиращо заболяване, което е директно свързано с постепенна загуба на бета-клетъчна функция. Поради това, инсулиновата терапия е ключова стъпка в лечението на диабет тип 2 и е етап от стъпалообразния алгоритъм за поддържане на гликемичния контрол. Един от сравнително най-лесните режими, който често се прилага в клиничната практика, е използването на базален инсулин в комбинация с перорални антидиабетни средства. Базалният инсулин потиска прекомерната продукция на глюкоза от черния дроб, което е водещата причина за повишаване на нивата на кръвната глюкоза на гладно при пациентите с диабет тип 2. Основните проблеми, свързани с всеки инсулинов режим, са повишеният риск за хипогликемия (особено нощна) и наддаването на тегло. Опасенията за тези странични лекарствени ефекти оказват сериозно влияние върху решението за започване на инсулинова терапия. Повечето от пациентите с диабет тип 2 са с наднормено тегло или със затлъстяване още по време на диагностициране на метаболитното им нарушение, поради което натрупването на допълнителни килограми е нежелателно. Дългодействащите инсулинови аналози, в следствие на подобрената си фармакокинетика, позволяват по-точно да се наподоби моделът на ендогенната инсулинова секреция, което съответно води до подобряване на баланса между ефективен гликемичен контрол и намален риск за хипогликемия. В рандомизирани контролирани проучвания инсулин detemir (като компонент на базално-болусна терапия или добавен към прилагания до момента режим с перорални антидиабетни средства) бе свързан с подобряване на гликемичния контрол в сравнение с NPH инсулин при значимо по-малка вариабилност на кръвната глюкоза на гладно поради по-предвидимия си профил на действие. Освен това, подобряването на гликемичния контрол е съпроводено от значително по-ниска честота на цялостна и на нощна хипогликемия. Друго основно предимство на терапията с detemir, също установено в клинични проучвания, е по-малкото увеличаване на теглото в сравнение както с NPH, така и с инсулин glargine. Данните от изследването PREDICTIVE показват, че пациенти с диабет тип 2 със субоптимален гликемичен контрол и наднормено тегло, лекувани до момента с базален инсулин в комбинация с перорални антидиабетни средства, могат да преминават от NPH или glargine на инсулин detemir като това води до подобрен и по-предвидим гликемичен контрол (допълнително намаляване на нивото на HbA1c при леко увеличаване на инсулиновата доза с 0.07 U/kg и 0.05 U/kg в групата на NPH или съответно на glargine). Наред с това, подобряването на гликемичния контрол при лечението с инсулин detemir се придружава от намален риск за цялостна и нощна хипогликемия и от значимо понижаване на телесното тегло в сравнение с прилаганите преди това други базални инсулини. (ДЯ) Извод за клиничната практика: Установеният в настоящото проучване двоен положителен ефект (по-малка честота на хипогликемия и редуцирано наддаване на тегло) при замяна на NPH или glarginе с detemir, използвани като базална терапия в комбинация с перорални антидиабетни средства, показва, че при пациентите с диабет тип 2 е възможно да се постигне по-агресивно титриране на дозата при намалена честота на двете основни странични действия на инсулинолечението. Допълнителна информация за PREDICTIVE: http://novonordisk.bg/media/LEVEMIR/dipl.pdf Използван източник: 1. Dornhorst A., Luddeke H., Koenen C. et al. on behalf of the PREDICTIVE Study Group. Transferring to insulin detemir from NPH insulin or insulin glargine in type 2 diabetes patients on basal-only therapy with oral antidiabetic drugs improves glycaemic control and reduces weight gain and risk of hypoglycaemia: 14-week follow-up data from PREDICTIVE. Diabetes, Obesity and Metabolism 2008, 10: 75-81 www.blackwell-synergy.com/loi/DOM