Генни полиморфизми на фибронектин показват риск за развитие на В-клетъчен лимфом при тип 2 смесена криоглобулинемия



01/03/2008

Два типа генни полиморфизми на фибронектин – MspI и HaeIIIb – са свързани с повишен риск за развитието на В-клетъчен лимфом при пациенти с тип 2 смесен криоглобулинемичен синдром, показаха резултатите от проучване на Fabris и сътр., публикувани през януари в списание Annals of Rheumatic Diseases (1).

Тип 2 смесеният криоглобулинемичен синдром представлява медииран от имунни комплекси системен васкулит, характеризиращ с В-клетъчна пролиферация и повишен риск за прогресиране (5-10% от случаите) в не-Неходжкинов лимфом.

Инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) е основен етиологичен фактор при смесената криоглобулинемия – предизвиканата хронична антигенна стимулация е ключов механизъм за поддържане на пролиферацията на ревматоиден фактор (RF) секретиращите В-клетъчни клонове.

Фибронектин (FN) е многофункционален гликопротеин с две близки по молекулна маса (250 kDa), но не идентични полипептидни вериги. Среща се като разтворим плазмен дисулфиден димер, секретиран от хепатоцитите, и като неразтворим мултимер, секретиран от фибробласти, макрофаги, епителиални и мезангиални клетки.

Всяка една от веригите на FN е изградена от шест глобуларни домейна, свързани помежду си с протеазо-сензитивни връзки. Структурата му позволява свързване към екстрацелуларен матрикс, а чрез различните домейни – с колаген, мембранни рецептори, ДНК, цитокини и протеини (хепарин, фибрин, система на комплемента).

FN взаимодейства с имунни комплекси, свързвайки с висок афинитет моноклоналната компонента на RF IgM k (леки вериги kappa) с тип 2 криоглобулините, което води до имунен комплекс-медииран гломерулонефрит.

Фибронектин се кодира от ген локализиран във втора хромозома (2q34-36), състоящ се от 50 екзона. Fabris и сътр., изследват възможната връзка между два типа генен полиморфизъм (MspI и HaeIIIb) и клиничната и имунологична изява на смесен тип криоглобулинемия, както и връзката между специфичен генотип и развитието на лимфом.

Взети са проби от 74 пациенти с повишени серумни нива на тип 2 криоглобулини и клинични признаци на васкулит, от които 58 (78.4%) – HCV-позитивни. Общо 21 (28.4%) от болните са развили В-клетъчен не-Ходжкинов лимфом в хода на имунното заболяване.

За контрола са взети кръвни проби от 72 пациенти с HCV-негативен и несвързан с криоглобулинемия не-Ходжкинов лимфом и 110 здрави кръвни донори. MspI и HaeIIIb генните полиморфизми на фибронектин са анализирани с полимеразна верижна реакция (PCR), а плазмените нива на гликопротеина – с ELISA.

Резултатите сочат, че хомозиготните носители на DD-MspI и АА-HaeIIIb имат най-голяма вероятност за развитието на В-клетъчен не-Ходжкинов лимфом при пациентите със смесен криоглобулинемичен синдром – съответно 5.99 (р=0.0039) и 4.8 пъти (р=0.0176), като А алелът на HaeIIIb води до по-висок риск за малигнома и в общата популация (1.72 пъти, р=0.0133).

Нито една от другите възможни клинични изяви на имунното заболяване не е била свързвана със специфичен генотип. Не е била установена и връзка между плазмените нива на фибронектина и неговите генотипове.

Посочените два генотипа са първия доказан прогностичен маркер за не-Ходжкинов лимфом при тип 2 смесена криоглобулинемия. (ОИ)

Използван източник:

1. Fabris M., Quartuccio L., Salvin S. et al. Fibronectin gene polymorphisms associated with the development of B-cell Lymphoma in type II mixed cryoglobulinemia. Ann Rheum Dis 2008; 67: 80-83 http://www.ard.bmj.com