Алергичният ринит – все още значим здравен проблем



01/03/2008
Алергичният ринит (АР) продължава да е значим здравен проблем, поради намалено качество на живот, наличието на съпътстваща симптоматика от други органи и трудното повлияване от проведеното лечение, са изводите от международно проучване, проведено в пет европейски страни и публикувано в списание Allergy през 2007 (1). Повече от 70% от пациентите с АР страдат едновременно от очни и назални симптоми; около 43% от болните използват два или повече медикамента за лечение на заболяването; половината от пациентите не постигат адекватен резултат на фона на провежданата терапия. АР е често възпалително заболяване на горните дихателни пътища, носа и очите – в Европа то засяга около 18.7% от хората. Симптомите на заболяването (ринорея, назална конгестия и кихане) нарушават нормалната всекидневна активност, качеството на съня, когнитивната функция и работния капацитет. По-малко от половината пациенти с АР (45%) търсят лекарска консултация и в повечето случаи прибягват до самолечение с лекарствени средства, продавани без рецепта. В анализа са включени 1482 пациенти, като тестове за потвърждаване на диагнозата са проведени при 1279 (86.3%). Лекарите и пациентите едновременно са записвали появата, тежестта и влиянието на симптомите върху всекидневната им активност. Нарушенията в качеството на живота е оценено по скалата HRQoL (Health-related Quality of Life). На повечето пациенти са извършени кожни тестове, измерен e специфичният IgE или е проведен назален тест за алергени; назална ендоскопия или риноскопия е извършена при 12.6% от изследваните. По-голямата част от болните (42.5%) са имали персистираща симптоматика, дефинирана като продължителност на оплакванията >4 дни седмично в повече от четири седмици. По-голяма част от болните са приемали антихистаминови препарати (42.8%, n=634), интраназални кортикостероиди (14.8%, n=219) или комбинация. Около 43% (n=641) са използвали повече от един медикамент за облекчаване на симптомите, като най-често комбинирана терапия са приемали случаите с тежки форми на заболяването. Отчетена е разлика в преценката на тежестта на симптоматиката между лекарите и пациентите. Според медиците, около 67% от изследваните са имали умерени и тежки форми на АР, а според болните – 73%, което се е отнасяло и за трите форми на заболяването – сезонна, годишна или смесена. Като чести съпътстващи заболявания сред индивидите с АР са диагностицирани астма, синуит, неспокойство и депресия. Депресия е диагностицирана най-често при пациенти с комбинирана форма на заболяването (сезонна и годишна). Анализът на данните показва, че астма като съпътстващо заболяване се диагностицира по-често при персистиращ отколкото при интермитентен АР. Най-често съобщаваните от пациентите симптоми на заболяването са били: назална конгестия, ринорея, кихане, сълзене на очите и сърбеж в носа. Всички симптоми са превалирали сигнификантно при болни с персистираща отколкото с интермитентна форма на заболяването. Над 97% от изследваните са съобщили за наличието на поне един симптом; 71% - за наличие на назални и очни симптоми; 32% са имали умерена и тежка форма на назални и очни симптоми. Средната продължителност на симптоматиката е била 13.8 дни за четириседмичен период при 45.4% от пациентите. Според преценката на лекарите, добър контрол е постигнат при 92% (за назалнатата симптоматика); 51% (по отношение на ринита) и 46% (за очната симтоматика). Най-трудно на терапията са се повлияли болните с комбинирана форма на заболяване (сезонна и годишна). При сравнението на оценката на тежестта на симптоматиката между лекарите и пациентите е установено, че лекарите подценяват значимостта на очните симптоми, главоболието, сухотата в гърлото, напрежението в синусите, кашлицата и събуждането нощно време. Като цяло, оценката за тежките симптоми на заболяването е била по-ниска при медицинския персонал отколкото при заболелите. Най-честите тежки придружаващи симптоми са били: зачервяване и сърбеж в очите; сълзене; ринорея; кихане; запушване на носа; главоболие; напрежение в синусите; събуждане нощем и хъркане. По отношение на съпътстващите заболявания, данните сочат, че умерени и тежки форми на АР се установяват по-често при болни с астма, в сравнение с индивиди, които не страдат от това заболяване (73.7% срещу 64.3%, р<0.001). При пациентите с астма по-често е установявано наличието на хрипове, кашлица и нарушение на съня. Над 50% от изследваните са съобщили, че АР е бил причина за нарушение на съня им, което се е изразявало с трудно заспиване или събуждане през нощта. Това е било свързано с значително нарушение на всекидневната им дейност (82.8%), работоспособността и училищната активност (79%), без това да е зависило от формата на заболяването. Обсъждане Резултатите от проучването сочат наличие на значима по честота и тежест симптоматика при умерени и тежки форми на АР, което е доказано и в предходни изследвания. Въпреки че заболяването се среща често, тежестта на симптоматиката в много случаи се подценява от лекарите. Трябва да се има предвид, че интермитентната или персистиращата симптоматика на АР не се определя от преобладаването на сезонната или годишната форма на заболяването. Около 40% от пациентите със сезонна симптоматика и 46.3% с целогодишни оплаквания са имали персистиращо заболяване. Тези данни показват трудността при класифицирането на АР, особено като се има предвид, че в някои страни сезонът на полените е сравнително дълъг. Не трябва да се забравя, че болните могат да са сенсибилизирани едновременно и към полени, и към целогодишни алергени. (ИТ) Използван източник: 1. Canonica G., Bousquet J., Mullot J et al. A survey of the burden of allergic rhinitis in Europe Allergy 2007; 62 (Suppl. 85): 17-25 www.amedeo.com