Вирусните инфекции в детска възраст увеличават риска за появата на психози



01/02/2008
Инфекциите с вируса на паротита и с цитомегаловируса (CMV), прекарани в детството, са свързани с повишен риск за развитието на шизофрения и неафективни психози в зряла възраст, показаха резултатите от популационно проучване на д-р Christine Dalman и сътр. от Karolinska Institutet в Стокхолм, публикувани през януари в American Journal of Psychiatry (1). Шведските изследователи са установили, че инфекциите на ЦНС, предизвикани от вируса на паротита, са свързани с три пъти по-голяма вероятност за развитие на психоза (Risk Ratio, RR 2.7), докато при CMV вероятността нараства до 16 пъти (RR 16.6). „Тези данни показват, че не само феталният, но и периодът на детството, са рискови за предразположените индивиди,” коментира д-р Dalman. „Изследването ни дава възможност да се търсят нови възможности за профилактиката на психичните заболявания”. Авторите са използвали данни от националния болничен регистър (Swedish National Inpatient Registry). Те са открили, че от общо 1 187 553 родени в периода 1973-1985 година, 2435 са били хоспитализирани по повод на бактериална, а 6550 – по повод на вирусна инфекция преди 13-годишна възраст. До края на 2002, 2269 индивиди са били диагностицирани с неафективни разстройства (средна възраст 18-26 години). От тях 23 са прекарали вирусна ЦНС инфекция в детска възраст. Подобна асоциация не е била установена между психичните заболявания и бактериалните инфекции. Показатели като фамилна обремененост, възраст, социален статус и местоживеене не повлияват връзката на вирусните инфекции и психозите. Според изследователите, преди въвеждането на задължителната имунизация, вирусът на паротита е бил най-честият причинител на асептичен менингит и енцефалит при деца. Вирусът прониква в ЦНС през хориоидния плексус и вентрикулната система, след което се разпространява в мозъчния паренхим. Резултатите от проучването поставят въпроса доколко провежданите имунизации повлияват заболеваемостта от психични заболявания и дали могат да се използват за тяхната профилактика. За съжаление, обаче, нараства процентът на семействата, които отказват техните деца да бъдат ваксинирани поради неоснователен страх от аутизъм. Д-р Dalman отбелязва, че през последните години в някои райони на Швеция, обхванатото от имунизация срещу морбили, паротит и рубеола, детско население е намаляло от 95 на 75%. „Разбира се, вирусната инфекция сама по себе си, не може да предизвика психоза. Необходимо е индивидът да е генетично предразположен,” заявява тя. В уводна статия на броя, д-р Alan Brown от New York Psychiatric Institute коментира, че все по-голям брой клинични проучвания подкрепят инфекциозната хипотеза за появата на шизофренията. Той определя изследването на екипа на Karolinska Institutet като впечатляващо и подчертава, че за това допринася и изчерпателната база данни, които авторите са използвали (2). (КД) Използвани изтоници: 1. Dalman C., Allebeck P. et al. Infections in the CNS during childhood and the risk of subsequent psychotic illness: a cohort study of more than one million Swedish subjects. Am J Psychiatry 2008; 165: 59-65 http://ajp.psychiatryonline.org 2. Brown A. The risk for schizophrenia from childhood and adult infections. Am J Psychiatry 2008; 165: 7-10