Терапията с инхалаторни кортикостероиди е неефективна при нееозинофилна бронхиална астма



01/02/2008
Нееозинофилната астма е с незадоволителен терапевтичен отговор към инхалаторни кортикостероиди и е заболяване с различен патологичен фенотип и отсъствие на еозинофилия в дихателните пътища, показаха резултатите от проучване на Berry и сътр., публикувани през декември в списание Thorax (1). Дълго време бронхиалната астма е разглеждана като хетерогенно заболяване. Развитието на неинвазивните техники на изследване на възпалителните промени на бронхиалното дърво при различни категории пациенти идентифицира подгрупа от болни с клинични данни за бронхиална астма, но без еозинофилно възпаление на дихателните пътища при изследване на секрет от тях. При симптоматична астма или при екзацербация на рефрактерна форма с нужда от високи дози инхалаторни кортикостероиди, липсата на еозинофилия в бронхиалните секрети е около 50%. Тези данни потвърждават факта, че нееозинофилната астма е болест със стабилна фенотипна изява, независеща от ефектите на кортикостероидното лечение. Други доказателства за този факт е откриването на предимно неутрофилно натрупване в дихателните пътища на тези пациенти и запазена дебелина на базалната мембрана. Целта на настоящото проучване е сравняване на имунопатологичните промени при еозинофилна и нееозинофилна бронхиална астма. Изследвани са секрети, извършена е бронхиална биопсия, взет е смив и бронхоалвеоларен лаваж при 12 болни със симптоматична еозинофилна астма, 11 с нееозинофилна астма и 10 контроли. Пациентите от втората група и шест с еозинофилна астма са включени в рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, с изследване на ефекта от терапия с 400 mсg инхалаторен кортикостероид (mometasone) веднъж дневно за осем седмици върху качеството на живот и върху бронхиалния отговор. Резултатите показват, че пациентите с нееозинофилна астма имат липса на еозинофили в мукозата (4.4 клетки/mm2 при 23 клетки/mm2 за еозинофилна астма и 0 за контроли) и нормална дебелина на субепителиарния слой (5.8 mcm при 10.3 mcm за еозинофилна астма и 5.1 mcm при контроли, р=0.002). Проучването показва, че терапията за осем седмици с инхалаторен кортикостероид на този тип астма не води до увеличаване на концентрацията на метахолина и не подобрява качеството на живот на пациентите в сравнение с регистрираните значими промени при болните с еозинофилна астма. (ОИ) Използвани източници: 1. Berry M., Morgan A., Shaw D. et al. Pathological features and inhaled corticosteroid response of eosinophilic and non-eosinophilic asthma. Thorax 2007;62:1043-1049 http://thorax.bmj.com/cgi/content/full/62/12/1043 2. Green R., Brightling C., Woltmann G. et al. Analysis of induced sputum in adults with asthma: identification of subgroup with isolated sputum neutrophilia and poor response to inhaled corticosteroids. Thorax 2002; 57: 875–9