Статини в острата фаза на исхемичния инсулт



01/02/2008
Пациентите, които спират терапията със статини през острата фаза на исхемичния инсулт, имат почти пет пъти по-висок риск за летален изход в рамките на първите три месеца след инцидента и почти девет пъти по-голяма вероятност за ранно влошаване на неврологичния статус (early neurologic deterioration - END) и по-обширни лезии, показаха резултатите от проучване на д-р Jose Castillo и сътр. от University of Santiago de Compostela в Испания, публикувани в списание Neurology (1). Въпреки че нито един терапевтичен протокол не препоръчва преустановяване на лечението със статини, много често те се спират, за да се избегне рискът за аспирационен синдром, особено при тежките случаи. “Нашите резултати доказват ефекта от непрекъсване на статиновата терапия и в острата фаза на исхемичния инсулт,” коментира д-р Castillo. В клиничното изследване са включени 215 болни с инсулт, от които 89 са получавали статини преди съдовия инцидент. Последните са били рандомизирани на atorvastatin 20 mg дневно (перорално или въвеждан през назогастрална сонда) или са спрели статина си за три дни. Пациентите, които не са били лекувани със статини преди исхемичния инсулт (n=126), са служили като референтна групи при вторичния анализ. При първичния анализ, двете групи са сравнени по честота на леталния изход или инвалидизация (дефинирани чрез модифицираната скала на Rankin - mRS*), обем на исхемичните лизии и END (дефинирана чрез нарастване на сбора с над четири или повече точки по National Institutes of Health Stroke Scale - NIHSS скалата**). При болните, при които статиновото лечение е било преустановено през първите три дни след инсулта, са наблюдавани по-голям брой случаи с фатален изход и тежка инвалидизация (mRS > 2) (60% спрямо 39%, р=0.043), по-големи размери на исхемичните лезии (74 ml спрямо 26 ml, p=0.002), по-голяма честота на END (65% спрямо 21%, р<0.0001) в сравнение с тези, които не са го прекъсвали. При вторичния анализ е установено, че прекъсването на терапията със статини е свързано с 19 пъти по-голям риск от END и нарастване на средния обем на инфарктната зона с 43.5 ml (р=0.048) при съпоставяне с референтната група (пациенти, които никога не са приемали статини). Данните от експериментални животински модели показват, че невропротективните свойства на статините са свързани не само с липидопонижаващия им ефект, но и със способността им да подобряват ендотелната функция чрез увеличаване на експресията на NO (азотен оксид) синтетазата, както и на противовъзпалителните и антитромботичните им ефекти. Все още не са уточнени дозите, при които статините имат най-силно изразени невропротективни свойства, но резултатите от проучвания с животински модели на мозъчна исхемия доказват ефективността на ниските дози. (КД) * Модифицираната скала на Rankin – modified Rankin Scale (mRS) прогнозира изхода след инсулт. Тя е седемстепенна (0-6 точки). Пълното клинично възстановяване съответства на 0 точки, а леталният изход – на 6 точки ** The National Institutes of Health Stroke Scale (NIHSS) е стандартизиран и валидизиран тест, който позволява оценка на тежестта на клиничната симптоматика, непосредствено след инсулт. Оригиналният тест включва 11 точки и дава възможност да се предскаже вероятността за възстановяване след инцидента. Оценка над 16 точки е свързана с висок риск за летален изход или тежка инвалидизация, докато тази под 6 точки предсказва благоприятен изход В Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) има над 100 материала за статини Използван източник: Blanco M., Nombela F, et al. Statin treatment withdrawal in ischemic stroke. Neurology 2007; 69: 904-910 www.neurology.org