Сравняване на три вида инсулинови режими при диабет тип 2



01/02/2008
Бифазният или прандиалният инсулин aspart, добавени към пероралната терапия при пациенти с диабет тип 2 и субоптимален контрол на хипергликемията, са по-ефективни от базалния инсулин detemir за намаляване на гликирания хемоглобин (HbA1c), но водят до по-голяма честота на хипогликемии и до по-изразено наддаване на тегло, показаха едногодишни данни от проучването 4-Т (фаза 1), публикувани в New England Journal of Medicine (1). 4-T (Treating to Target in Type 2 Diabetes) e тригодишно, мултицентрово, рандомизирано контролирано изследване. Получените резултати са за първата година след началото на проучването, сравняващи ефикасността и безопасността от добавянето на бифазен, прандиалан или базален инсулини при болни със субоптимален контрол на хипергликемията (HbA1c 7-10%) с максимално толерирани дози на metformin и сулфонилурейни препарати (СУП). Диабет тип 2 е прогресиращо заболяване, при което HbA1c нараства с времето, а функциите на бета клетките отпадат. Поддържането на оптимални стойности на кръвната глюкоза (HbA1c</=6.5%) намалява риска за свързани с диабета усложнения, но се постига трудно, въпреки лечението с високи дози перорални средства – СУП, metformin, тиазолидиндиони (2). По-голямата част от пациентите изискват добавяне на инсулин (започва се с базален инсулин), което е най-ефективно за подобряване на гликемичния контрол (постигане на прицелните нива на HbA1c<7%), когато пероралната терапия с два медикамента е субоптимална. Възможно е да се прилагат и три перорални средства, но назначаването или интензифицирането на инсулинолечението е за предпочитане поради неговата ефективност и по-ниската му цена (3). Въпреки тези препоръки, данните от директно сравняване на различни инсулинови режими при диабет тип 2 са все още ограничени. Поради това, целта на 4-T е да съпостави профилите на ефективност и безопасност на три вида инсулинолечение – бифазен инсулин aspart, прилаган два пъти дневно; прандиален инсулин aspart, прилаган три пъти дневно и базален инсулин detemir, прилаган еднократно (два пъти при нужда). От ноември 2004 до юли 2006 са проследени общо 708 мъже и жени над 18 години с диабет тип 2 от най-малко 12 месеца, нелекувани с инсулин. Всички участници са с нива на гликиран хемоглобин между 7 и 10%, постигнати с лечение за най-малко четири месеца с metformin или СУП и индекс на телесна маса (ИТМ)</=40. Критериите за изключване са прием на тиазолидиндиони или на тройна перорална антидиабетна терапия през последната половин година, застрашаваща зрението ретинопатия, креатинин >/=130 mcmol/l, сърдечно заболяване (нестабилнa ангина или миокарден инфаркт през последните шест месеца или конгестивна сърдечна недостатъчност III-IV клас по NYHA), неконтролирана хипертония, прием на медикаменти, повлияващи глюкозния контрол. Показателите за оценка след края на първата година са били средните стойности на HbA1c, делът на пациентите във всяка група, постигнали ниво на HbA1c</=6.5%, честотата на хипогликемичните епизоди при всеки пациент за една година и степента на наддаване на тегло. След една година, средните нива на HbA1c са били сходни в групите на бифазен и прандиален инсулин (7.3% и 7.2%, р=0.08), но по-високи при лечение с базален инсулин (7.6%, р<0.001 за двете сравнения). Делът на пациентите, постигнали HbA1c</=6.5%, е 17.0, 23.9 и 8.1%, епизодите на хипогликемия са 5.7, 12, 2.3 на пациент на година, а наддаването на тегло – с 4.7, 5.7 и 1.9 kg съответно в групите на бифазен, прандиален и базален инсулин. (ОИ) Използвани източници: 1. Holman R., Thorne K., Farmer A. et al. Addition of biphasic, prandial, or basal insulin to oral therapy in type 2 diabetes. NEJM 2007; 357:1716-1730 http://content.nejm.org 2. Koro C., Bowlin S., Bourgeois N., Fedder D. Glycemic control from 1988 to 2000 among U.S. adults diagnosed with type 2 diabetes: a preliminary report. Diabetes Care 2004; 27:17-20 http://care.diabetesjournals.org/cgi/content/abstract/27 3. Nathan D., Buse J., Davidson M., Ferrannini E., Holman R., Shervin R. Zinman B. Management of hyperglicaemia in type 2 diabetes mellitus: a consensus algorithm for the initiation and adjustment of therapy. Update regarding the thiazolidindiones. Diabetologia DOI 10.1007/s00125-007-0873-z, Vol 51 (1) 2008, Diabetes Care 2008, 31(1) http://care.diabetesjournals.org/misc/Consensus.pdf