Ревматоидният фактор (RF)



01/02/2008
Ревматоидният фактор (RF) – автоантитяло, използванo в диагнозата на ревматоидния артрит - е самостоятелен рисков фактор за исхемична болест на сърцето (ИБС) при мъже, показаха резултати от проучване, публикувани в списание Heart (1). Този извод подкрепя твърдението, че в генезата на атеросклерозата участват възпалителни и автоимунни процеси. Авторите смятат, че RF играе директна роля в патогенезата на ИБС при някои пациенти. Повечето хора с ИБС имат един или повече традиционни рискови фактори – захарен диабет, тютюнопушене, артериална хипертония, затлъстяване, фамилна анамнеза за ИБС или хиперлипидемия. Напоследък се доказаха и нови рискови фактори като високочувствителния C реактивен протеин (hs-CRP). Хора с хронични възпалителни процеси като ревматоиден артрит и системен лупус също имат повишен риск за ИБС. Автоантитялото RF е сред основните диагностични критерии за ревматоиден артрит и може да е представено преди клиничната изява на болестта. То се асоциира и с други автоимунни ревматологични заболявания, вирусни или бактериални инфекции. Около 15% от възрастните хора имат безсимптомно повишени нива на RF. Освен RF, в настоящото проучване Hertfordshire Cohort Study (HCS) са изследвани и антинуклеарни (ANA) и антикардиолипинови (ACA) антитела. Целта на авторите е да тестват хипотезата дали хората с повишен титър на RF имат по-висок риск за развитие на ИБС. Резултатите показват три пъти по-голяма вероятност за развитието на ИБС сред мъже с повишен титър на RF, независимо от традиционните рискови фактори (р<0.001). Не е установена значима връзка между RF и ИБС при жени или между ANA/ACA и ИБС при мъже и жени. (ОИ) Използван източник Edwards C., Syddall H., Goswami R. et al. The autoantibody rheumatoid factor may be an independent risk factor for ischaemic heart disease in men. Heart 2007;93:1263-1267 http://heart.bmj.com/cgi/content/full/93/10/1263