Нови препоръки за идентифициране на подрастващи с висок риск за самоубийство



01/02/2008
Нови указания за диагностициране и лечение на юноши с висок риск за суицидно поведение, разработени от Американската академия по педиатрия (ААР), бяха публикувани в списание Pediatrics (1). “Самоубийствата са третата водеща причина за смъртност сред децата на възраст между 15 и 19 години,” коментира д-р Benjamin Shain и сътр. “Ето защо усилията на педиатрите трябва да бъдат насочени към намаляване на тяхната честота чрез идентифициране на най-рисковите групи”. Резултатите от проучването Youth Risk Behavior Survey, проведено през 2003 в САЩ сред ученици от девети до 12-ти клас, показват, че почти 29% се чувстват нещастни и депресирани, 16.5% обмислят самоубийство, 8.5% са направили опит да се самоубият, като при 2.9% суицидният опит е изисквал специализирана медицинска помощ (2). Установяването на рисковите фактори за суицидно поведение може да подпомогне за идентифицирането на юношите с риск. Те включват: фамилна анамнеза за самоубийство, мъжки пол, родители с психични заболявания, хомо- или бисексуална ориентация, данни за физическо или сексуално малтретиране, опити за самоубийство в миналото, проблемни взаимоотношения в семейството и в училището, социална изолация, преживяни стресови ситуации. Над 90% от подрастващите, извършили самоубийство, покриват критериите за психично заболяване, поради което е необходимо клиницистите да познават различните проявления на афективните разстройства, както и да умеят да прилагат необходимите техники, за да идентифицират юношите с риск. Указания за диагностициране и лечение на деца в риск за суицидно поведение: * При снемане на анамнеза по повод на остро заболяване или профилактичен преглед, клиницистите трябва да се информорат и за наличие на афективни нарушения или суицидна нагласа, сексуална ориентация и други рискови фактори за самоубийство * Клиницистите трябва добре да познават нуждите на рисковите деца и да работят в тясно сътрудничество с детски психиатри, психотерапевти, социални работници и с членовете на семейството на рисковия пациент * Педиатрите трябва да имат телефонните номера на психиатричната клиника, специализираните психиатрични центрове, „горещи телефонни линии” и кризисните центрове в региона, в който работят * Лекарите и техните пациенти трябва да познават както благоприятните ефекти, така и вредите от лечение с антидепресанти. Необходимо е да се обясни на родителите, че антидепресантите са относително безопасни, докато афективните разстройства са „потенциално опасни” * След започване на терапия с антидепресанти и при всяка промяна на дозата, болните с депресия трябва стриктно да се проследяват Общопрактикуващите лекари обикновено не са достатъчно подготвени в диагностиката и лечението на психичните заболявания при подрастващи, което налага допълнително обучение и посещаване на специализирани курсове, особено ако практикуват в по-отдалечени и изолирани райони, където няма достъп до психиатрична помощ. Благодарението на познанията си относно рисковите фактори за суицидно поведение, лекарите могат да служат като източник на информация за родители, учители, социални работници. Необходимо е изграждането на специализирани центрове за превенция и терапия на юношите в риск. „Качеството на помощта, която педиатрите оказват на подрастващите с висок риск за суицидно поведение, зависи от техните познания, умения и достъп до съответните специалисти,” заключават авторите. „Всички юноши, които мислят за самоубийство, трябва да знаят, че могат да се обърнат към своите лекари, които ще ги подкрепят и ще им помогнат да преодолеят кризата”. (КД) Използвани източници: 1. Shain B. and the Committee on Adolescence. Suicide and suicide attempts in adolescents. Pediatrics 2007; 120 (3): 669-676 http://pediatrics.aappublications.org 2. Centers for Disease Control and Prevention. Youth risk behavior surveillance: United States, 2003. MMWR Surveill Summ 2004; 53(2):1–96 www.cdc.gov/mmwr/PDF/SS/SS5302.pdf