Нови дебати за тиазолидиндионите



01/02/2008
Прилагането на тиазолидиндиони за лечение на диабет тип 2 води до значимо увеличаване на честотата на сърдечна недостатъчност, нo не и до нарастване на сърдечносъдовата смъртност, показаха резултатите от мета-анализи на клинични проучвания, публикувани в списанията Lancet и JAMA (1, 2). Смъртността от кардиоваскуларни заболявания е два до четири пъти по-висока при популацията с диабет тип 2. Тиазолидиндионите (ТЗД, TZD) са синтетични селективни лиганди на нуклеарни транскрипциони фактори, които увеличават инсулиновата чувствителност и са ефективни за контрола на кръвната глюкоза, без да водят до риск за хипогликемични епизоди. Клиничното приложение на ТЗД е ограничено от причиняваната от тях задръжка на течности и свързания с това повишен риск за поява или за влошаване на застойната сърдечна недостатъчност при пациенти със или без предшестваща систолна или диастолна дисфункция на лявата камера. Поради липсата на ясна дефиниция на асоциираната с ТЗД сърдечна недостатъчност, не мoже да се определят и клиничните ползи от приложението на тази група медикаменти. Мета-анализ на седем двойно-слепи проучвания, в които са участвали пациенти с преддиабет и диабет тип 2, показва 1.71 пъти (р=0.002) по-висока честота на конгестивна сърдечна недостатъчност при лекуваните с ТЗД (rosiglitazone и prioglitazone) в сравнение с останалите участници (214 случаи при терапия с ТЗД и 146 случаи при контролите) (1). Независимо от това, сърдечносъдовата смъртност не е била по-висока при лекуваните с rosiglitazone или с pioglitazone (относителен риск 0.93, р=0.68). Друг мета-анализ на 19 проучвания, обхванали 16 390 пациенти, установи, че лечението с pioglitazone за период от четири месеца до три и половина години води до значимо намалена честота на смърт, миокарден инфаркт или инсулт (първичен композитен критерий за оценка) в сравнение с плацебо или с друго средство за сравняване (4.4% в групата на pioglitazone спрямо 5.7% от контролите, степен на вероятност 0.82, р=0.005) (2). При лекуваните с pioglitazone е регистрирана по-голяма честотата на значима сърдечна недостатъчност - 2.3 спрямо 1.8% при останалите участници (степен на вероятност 1.41, р=0.002). Тези данни показват, че pioglitazone има благоприятен ефект по отношение на исхемичните събития (смърт, миокарден инфаркт и инсулт) при разнообразна група от пациенти с диабет тип 2 (със или без установено съдово заболяване), но увеличава риска за развитието на клинично значима сърдечна недостатъчност, без това да води до увеличаване на смъртността. Според друг мета-анализ на рандомизирани проучвания (при 14921 пациента с нарушен глюкозен толеранс или с диабет тип 2), след 12-месечно прилагане, rosiglitazone увеличава значимо риска за миокарден инфаркт 1.42 пъти (р=0.02) и са сърдечна недостатъчност около два пъти (р<0.001), но не води до увеличаване на сърдечносъдовата смъртност (3). Това разминаване на резултатите породи предположението, че между pioglitazone и rosiglitazone има клинично важни разлики по отношение на сърдечносъдовия им профил на безопасност. Двата глитазона трябва да се предписват внимателно при пациенти с риск или с данни за застойна сърдечна недостатъчност. Rosiglitazone, но вероятно не и pioglitazone, е свързан с повишен риск за миокарден инфаркт, въпреки че все още данните в тази област не са окончателни. (ОИ) За допълнителна информация: В Mедицинска база Dанни има 37 публикации по темата Използвани източници: 1. Lago R., Singh P., Nesto R. et al. Congestive heart failure and cardiovascular death in patients with prediabetes and type 2 diabetes given thiazolidinediones: a meta-analysis of randomised clinical trials. The Lancet 2007; 370:1129-1136 www.thelancet.com 2. Lincoff M., Wolski K., Nicholls S. et al. Pioglitazone and risk of cardiovascular events in patients with type 2 diabetes mellitus. JAMA 2007;298:1180-1188 http://jama.ama-assn.org/cgi/content/short/298/10/1180 3. Singh S., Loke Y., Furberg C. Long-term risk of cardiovascular events with rosiglitazone. JAMA 2007;298:1189-1195