Levodopa не повишава риска за малигнен меланом при пациентите с болест на Parkinson



01/02/2008
Лечението с levodopa не повишава риска за поява или за прогресия на малигнения меланом при пациенти с болест на Parkinson (PD), поради което лекарите могат да предписват без опасения този медикамент при случаите с меланом (или с анамнеза за меланом) както и да не преустановяват терапията при пациенти с PD, които развиват злокачественото кожно заболяване в хода на лечението с levodopa, коментират авторите на статия по този спорен въпрос в Lancet (1). Данните от проучване в Дания на 14 088 болни с първична диагноза PD, поставена за периода 1977-98, и 32 320 контроли от общата популация, показаха повишена честота 1.95 пъти на малигнен меланом и 1.25 пъти на немеланомен рак на кожата при пациентите с PD (2). Освен това, сред тази популация болни бе установена по-малка честота на свързани с тютюнопушенето карциноми като рак на белите дробове (степен не вероятност, HR 0.38), на ларинкса (HR 0.47) и на пикочния мехур (HR 0.52) в сравнение с контролите. Авторите на това изследване заключиха, че пациентите с PD има атипичен карциномен профил в сравнение с общото население. Хипотетично, levodopa бе свързан още през 70-те години на миналия век (скоро след неговото въвеждане в употреба) с повишен риск за меланом поради общите метаболитни пътища на допамина и меланина. Изследвания по-късно показаха обаче, че медикаментът е токсичен за меланомните клетки, което дори породи надежда, че levodopa може да се използва за лечение на този вид карцином (данните от последвалите експериментални и клинични проучвания не потвърдиха това предположение). Между PD и активното тютюнопушене има негативна връзка (пушачите, както и пациентите със свързани с тютюнопушенето ракови заболявания развиват по-рядко PD отколкото непушачите). Едното хипотетично обяснение на този феномен е, че никотинът има защитен ефект срещу появата и прогресирането на PD. Второто е, че активните пушачи и болните със свързани с тютюнопушенето карциноми умират на по-млада хронологична възраст (преди да имат време да развият PD, чиято честота се увеличава над 60 години). Предполага се също, че патологичните промени в substantia nigra при PD и в меланоците при меланом имат общ генетичен профил, но до момента няма установени генетични маркери. За целта трябва да се проведят изследвания, в които да участват три групи – пациенти само с PD, пациенти само с меланом и пациенти с двете заболявания. (ДЯ) Използвани източници: 1.Zanetti, R., Rossо S. Levodopa and the risk of melanoma. Lancet 2007, 365: 257-258 www.thelancet.com 2. Olsen J., Friis S., Frederiksen K. et al. Atypical cancer pattern in patients with Parkinson’s disease. British Journal of Cancer 2005, 92: 201-205 www.nature.com/bjc/journal 3.Zanetti, R., Loria D., Rossо S. et al. Melanoma, Parkinson’s disease and levodopa: causal or spurious link? A review of the literature. Melanoma Research 2006, 16(3):201-206 www.melanomaresearch.com Изводи за клиничната практика * Няма епидемиологични или експериментални доказателства за причинно-следствена връзка между levodopa и повишения риск за развитието или прогресирането на малигнения меланом (3) * Има убедителни доказателства, че пациентите с PD са с повишен риск за появата на меланом, поради което трябва да бъдат наблюдавани системно за кожни лезии (3)