Леката черепномозъчна травма (ЧМТ)



01/02/2008
Дори леката черепномозъчна травма (ЧМТ) удвоява риска за появата на посттравматична епилепсия при деца и юноши в рамките на 10 и повече години след инцидента, показаха резултатите от голямо популационно проучване на д-р Jakob Christensen и сътр. от Aarhus University Hospital в Дания, представени на 61-та годишна среща на Американското дружество по епилепсия (American Epilepsy Society – AES) (1). „Въпреки че вероятността за развитие на епилепсия намалява с времето, данните от нашето изследване показват, че рискът се запазва висок за продължително време – до пет пъти по-висок след тежка ЧМТ и до два пъти по-висок след лека ЧМТ през следващите 10 години,” коментира д-р Christensen. Проучването на датския екип, обхващащо над 82 000 деца, е най-голямото до момента, което изучава връзката между травмата и последващия риск за епилепсия. То потвърждава резултатите от клиничното изследване на Annegers и сътр, в което са били включени 4541 деца и възрастни (2). Авторите са използвали данни от националния граждански регистър (Danish Civil Registration System), за да идентифицират всички лица, родени между 1977 и 2002. С помощта на националния болничен регистър (Danish National Hospital Register) те са открили пациентите с ЧМТ и епилепсия. ЧМТ е била дефинирана според тежестта си като лека ЧМТ (мозъчно сътресение), фрактура на черепа и тежка ЧМТ (наличие на структурни нарушения). Общо 73 326 деца са претърпели лека ЧМТ, 5099 са имали фрактура на черепа, а 3850 са били с тежка ЧМТ. Случаите на постравматична епилепсия са били 1031, от тях 837 след мозъчно сътресение, 116 след фрактура на черепа и 78 след тежка ЧМТ. Анализът показва, че наличието на структурни нарушения е свързано със 7.5 пъти по-висок риск за епилепсия, като той е особено висок през първите шест месеца след инцидента (нарастване над 20 пъти). След мозъчно сътресение и след фрактура на черепа, вероятността за посттравматична епилепсия е съответно два и пет пъти по-голяма. Допълнителни фактори, които водят до нарастване на епилептогенната активност са по-голямата възраст, по-продължителният болничен престой, повтарящите се травми, както и фамилната обремененост за епилепсия. (КД) Използвани източници: 1. Christensen J., Pedersen M. et al. Traumatic brain injury and risk of epilepsy. American Epilepsy Society 61st Annual Meeting: Abstract 1.210 www.neurocentral.org 2. Annegers J., Hauser W. et al. A population-based study of seizures after traumatic brain injuries. NEJM 1998; 338: 20-24 http://content.nejm.org