Лекарствена безопасност



01/02/2008
FDA обяви промени в лекарствените инструкции за безопасност и предупреди за нежелани странични ефекти на следните медикаменти: * raloxifene (Evista на Eli Lilly) е свързан с повишен риск за фатален изход в резултат на инсулт, се казва в актуализираната лекарствена информация на медикамента. Предупреждението идва малко след като американският регулаторен орган съобщи за повишен риск за венозен тромбемболизъм (дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) при жени, които получават raloxifene. Резултати от рандомизирано, двойно-сляпо, международно проучване, включващо 10 101 постменопаузални жени с документирано коронарно заболяване или рискови за коронарни инциденти, показват, че приложението на raloxifene 60 mg дневно за период от 5.6 години повишава честотата на смърт в резултат на инсулт в сравнение с плацебо (59 срещу 39 случая съответно, р=0.0499). Като цяло обаче, честотата на инсулт не се е различавала значимо между двете групи и използването на raloxifene не е повишило общата смъртност. При започване на терапия с медикамента е необходимо да се прецени съотношението риск/полза при жени с повишен риск за инсулт (преживян инсулт, транзиторни исхемични атаки, предсърдно мъждене, хипертония или тютюнопушене). Raloxifene се прилага за превенция и терапия на остеопорозата при постменопаузални жени и представлява селективен естроген рецепторен модулатор (SERM). * estradiol гел повишава риска за инсулт, дълбока венозна тромбоза, рак на ендометриума и гърдата, предупреди FDA. Терапията с естрогени трябва да се ограничи до най-ниската ефективна доза за възможно най-краткия период. Новите указания са базирани на резултати от проучването Women’s Health Initiative върху 10 739 постменопаузални жени на възраст 50-79 години. Данните сочат, че приемът на 0.625 mg конюгирани естрогени повишава риска за инсулт, в сравнение с плацебо, още през първата година от терапията. Монотерапията с конюгирани естрогени също така увеличава риска за дълбока венозна тромбоза. Медикаментът трябва да се прилага с повишено внимание при наличие на съдово заболяване (хипертония, диабет, тютюнопушене, хиперхолестеролемия, затлъстяване) или венозен тромбемболизъм. При възможност, терапията с естрогени трябва да се прекрати 4-6 седмици преди оперативно лечение, свързано с повишен риск за тромбемболизъм или с продължителни периоди на имобилизация. Естрогените повишават от два до 12 пъти риска за ендометриален карцином, което е пряко свързано с дозата и продължителността на лечението, като най-рискови са случаите, които са приемали медикаментите за период от 5-10 години. При прилагането на монотерапия с естрогени е необходимо проследяването на пациентките с адекватни диагностични средства (включително абразио на ендометриума) при персистиращо или рецидивиращо вагинално кървене. Добавянето на прогестин към постменопаузалната терапия с естрогени намалява риска за ендометриална хиперплазия. Трябва да се има предвид, че резултати от Women’s Health Initiative и други обсервационни проучвания сочат, че приложението на конюгирани естрогени с прогестин увеличава риска за рак на гърдата, в сравнение с монотерапията с естрогени. И в двата случая рискът се увеличава успоредно с удължаването на терапията и намалява до изходното ниво пет години след прекратяването на лечението. Estradiol гел е индициран за лечение на умерени и тежки вазомоторни симптоми и на умерени и тежки форми на вагинална атрофия, свързана с менопаузата. * pregabalin (Lyrica на Pfizer) може да доведе до тежки, животозастрашаващи алергични реакции (ангиоедем, периферен оток, световъртеж и сомнолентност), се казва в новата лекарствена инструкция на медикамента. Данните са от постмаркетингови проучвания, които сочат, че усложненията могат да настъпят както в началото на лечението, така и след продължителна употреба. Поради риск за световъртеж и сомнолентност, пациентите трябва да се предупреждават да не шофират и да не работят с машини. Pregabalin се прилага за лечение на невропатна болка, свързана с периферна диабетна невропатия, постхерпесна невралгия и фибромиалгия. * ribavirin, макар и рядко, може да доведе до тежки кожни реакции, освен наблюдаваните случаи на остра свръхчувствителност. Усложненията включват везикуло-булозни ерупции, синдром на Stevens-Johnson, различни степени на кожни и мукозни усложнения, и ексфолиативен дерматит (еритродерма). Ribavirin, в комбинация с алфа-интерферон peginterferon alfa-2a, се използва за лечение на хроничен хепатит С. * interferon alfa-2b води до невропсихиатрични и дентални усложнения, се казва в актуализираната лекарствена инструкция на медикамента. Наскоро FDA предупреди за потенциален риск за депресия (включително суицидно поведение) при пациенти, лекувани с interferon alfa-2b, а новата информация добавя и агресивно поведение. Болни, които проявяват подобни и симптоми трябва да се мониторират стриктно по време на лечението и шест месеца след това. FDA предупреди и за възможни дентални и периодонтални нарушения при приложението на медикамента, включително сухота в устата. Пациентите се съветват да си мия поне два пъти дневно зъбите и да преминават редовни прегледи при стоматолог. Interferon alfa-2b, самостоятелно или в комбинация с ribavirin, е индициран за лечение на хроничен хепатит С при пациенти с компенсирано чернодробно заболяване. Медикаментът се използва и при свързан с AIDS сарком на Kaposi, малигнен меланом, начална терапия на агресивен фоликуларен не-Ходжкинов лимфом, някои форми на генитални кондиломи. * rosuvastatin, в комбинация с ritonavir и lopinavir, увеличава риска за миопатия и рабдомиолиза. Както и другите 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А редуктазни инхибитори, rosuvastatin може да предизвика миопатия, която се проявява с болки в мускулите, болезненост или слабост, придружени с повишаване на CPK >10 пъти над нормата. Миопатията може да се изяви и като рабдомиолиза със или без остра бъбречна недостатъчност, в резултат на миоглобинурия. Приложението на медикаменти, които увеличават експозицията на rosuvastatin (като lopinavir и ritonavir), могат да увеличат честотата на тези нежелани странични действия. Резултати от фармакокинетични проучвания показват, че комбинирането на lopinavir 400 mg с ritonavir 100 mg при здрави доброволци е свързано с 2-5 пъти по-висока пикова плазмена концентрация на rosuvastatin. Досега не са проучвани взаимодействията между rosuvastatin и други протеазни инхибитори. FDA съветва дозата на rosuvastatin да не надвишава 10 mg дневно при болни, които са на терапия с lopinavir и ritonavir. Rosuvastatin се използва за намаление на риска за коронарна болест при хора с хиперхолестеролемия. Lopinavir с ritonavir са антиретровирусни медикаменти за лечение на HIV инфекция. * комбинацията ritonavir/saquinavir повишава с около 50% пиковата плазмена концентрация на digoxin, като увеличението е по-високо при жени, отколкото при мъже. Digoxin има нисък терапевтичен индекс и високите плазмени концентрации са свързани със сърдечни усложнения (тежки аритмии), гастроинтестинални неблагоприятни странични ефекти (анорексия, гадене, повръщане и диария); токсичност на ЦНС (неясно зрение или виждане в жълто), главоболие, слабост, световъртеж, объркване, апатия, неспокойство, депресия, делир, халюцинации). При комбинирането на ritonavir/saquinavir и digoxin е необходимо мониторирането на плазмената концентрация на digoxin и евентуално коригиране на дозировката, са указанията на FDA. Digoxin е сърдечен гликозид, прилаган за лечение на леки и умерени форми на сърдечна недостатъчност. Ritonavir/saquinavir, в комбинация с други антиретровирусни средства, се използва за лечение на HIV инфекция. * цефалоспориновите антибиотици (cefurixime, ceftriaxone и ceftazidime) могат да са свързани с развитието на предизвикана от Clostridium difficile диария, поради промяна в нормалната дебелочревна флора и освобождаване на токсин А и В. Тежестта на симптоматиката варира от лека диария до фатален колит. Продуциращите токсини щамове на C. difficile могат да са рефрактерни на антибиотична терапия, да са свързани с повишена заболеваемост и смъртност и да налагат извършването на колектомия. От особено значение е фактът, че заболяването може да се развие късно (до два месеца) след завършването на антибиотичния курс. Cefuroxime е второ поколение цефалоспоринов антибиотик с умерен спектър на действие, който сключва Haemophilus. Ceftriaxone и ceftazidime са трето поколение широкоспектърни цефалоспорини; ceftazidime e ефективен и срещу Pseudomonas. * началната терапия с антидепресанти (desipramine, nortriptyline, imipramine, clomipramine, mirtazapine, selegiline, quetiapine) е свързана с повишен суициден риск при млади пациенти (18-24 години), особено през първите 1-2 месеца от лечението. Въпреки че депресията и някои други психиатрични разстройства водят до повишен суициден риск, от известно време съществува загриженост за ролята на тази група лекарствени средства при подобна патология. Нови данни от 24 краткосрочни плацебо-контролирани проучвания с девет различни антидепресанта при 4400 деца и 295 проучвания с 11 антидепресанта при повече от 77 000 възрастни със значими депресивни нарушения показаха, че рискът е повишен не само при деца и подрастващи, но и при младежи на възраст 18-24 години, като намалява във възрастовата група над 65 години. Всички пациенти, които получават антидепресанти (без значение на индикациите), трябва да се проследяват за влошаване на клиничното състояние и необичайни промени в поведението, особено през първите няколко месеца от терапията. Desipramine, nortriptyline и imipramine са трициклични антидепресанти, които се прилагат за лечение на депресивни симптоми; clomipramine се използва при обсесивно-компулсивни разтройства; mirtazapine е трицикличен антидепресант, индициран при значими депресивни разтройства; selegiline е МАО инхибитор, също прилаган при значими депресивни разтройства; quetiapine е антипсихотик за лечение на шизофрения, остри маниакални епизоди и депресивни епизоди, свързани с биполярни нарушения. * pegfilgrastim може да доведе до руптура на слезката при пациенти с остър респираторен дистрес синдром (ARDS). ARDS е описан при болни, лекувани с pegfilgrastim, което се дължи на инфлукс от неутрофили на местата на белодробно възпаление. Pegfilgrastim се използва за намаляване на честотата на инфекциите при пациенти с немиелоидни злокачествени заболявания, които получават високорискова миелосупресивна противотуморна терапия. * cefepime e свързан с повишена смъртност (особено при болни с фебрилитет и неутропения) в сравнение с другите бета-лактамни антибиотици, показаха резултати от системен мета-анализ. FDA изиска допълнителна информация от компанията производител за оценка на риска от приложението на медикамента. Cefepime се прилага за лечение на инфекции, предизвикани от Gram-позитивни и Gram-негативни микроорганизми, включително Enterobacter, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, methicillin-чувствителен Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Streptococcus pyogenes и стрептококи от групата Viridans. Най-честите клинични индикации са: фебрилни пациенти с неутропения, умерени и тежки пневмонии, усложнени и неусложнени инфекции на отделителната система, неусложнени кожни инфекции и усложнени интра-абдоминални инфекции. * varenicline (Champix на Pfizer в Европа, Chantix в САЩ) може да предизвика суицидни помисли, агресивно поведение и сънливост, предупреди FDA. Резултатите от първоначалния анализ показват, че се касае за новопоявили се депресивно настроение, суицидни помисли и поведение в рамките на дни и седмици след началото на терапията с медикамента. Ролята на varenicline в тези случаи не е напълно ясна, тъй като прекратяването на тютюнопушенето води до синдром на абстиненция, свързан с изостряне на психиатричните болести. В докладваните случаи обаче има индивиди без данни за налично психиатрично заболяване и такива, които не са прекратили напълно тютнопушенето. При терапия с varenicline е необходимо проследяването на пациентите за промени в поведението и настроението, както и за сънливост, която може да повлияе върху работата с машини или шофиране. * lapatinib, прилаган самостоятелно или в комбинация с други химиотерапевтични средства, е свързан с повишен риск за интерстициално белодробно заболяване и пневмонит. Медикаментът се използва в комбинация с capecitabine за лечение на напреднал или метастазирал HER-2 позитивен рак на гърдата, след предхождаща терапия с антрациклини, таксани или trastuzumab. Интерстициналното белодробно заболяване включва нарушения на алвеоларния епител, ендотела на белодробните капиляри, базалната мембрана, периваскуларната и перилимфната тъкан. Европейската агенция за лекарствата (ЕМЕА) препоръча прекратяване на разрешенията за употреба на лекарствени продукти, съдържащи lumiracoxib на територията на Европейския съюз (ЕС) поради риск за сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи черния дроб (1, 2). Lumiracoxib е нестероидно противовъзпалително средство, принадлежащо към групата на СОХ–2 инхибиторите. Използва се при лечението на остеоартрит на тазобедрената и колянната става. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ, www.bda.bg) уведоми, че в България няма валидно разрешение за употреба на лекарствени продукти, съдържащи lumiracoxib, и този медикамент не се разпространява на българския фармацевтичен пазар. Пациенти, които са закупили това лекарство от друга страна на територията на ЕС, могат да получат допълнителна информация и съвет на телефон (02) 944 23 68 (Сектор по лекарствена безопасност към ИАЛ). (ИТ) Използвани източници: 1. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Evista_PI.pdf 2. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/EstroGel_PI.pdf 3. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Jun_PI/Lyrica_PI.pdf 4. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Jun_PI/Copegus_PI.pdf 5. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/IntronA_PI.pdf 6. www.fda.gov/cder/foi/label/2007/021366s011lbl.pdf 7. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Invirase_PI.pdf 8. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Ceftin_PI.pdf 9. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Fortaz_PI.pdf 10. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Rocephin_PI.pdf 11. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Zinacef_PI.pdf 12. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Anafranil_PI.pdf 13. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Norpramin_PI.pdf 14. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Emsam_PI.pdf 15. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Pamelor_PI.pdf 16. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Remeron_PI.pdf 17. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/RemeronSolTab_PI.pdf 18. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Seroquel_PI.pdf 19. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Jul_PI/Neulasta_PI.pdf 21. www.fda.gov/cder/drug/early_comm/cefepime.htm 22. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/safety07.htm#Chantix 23. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/Aug_PI/Tykerb_PI.pdf 24. www.emea.europa.eu/pdfs/human/press/pr/PR_Lumiracoxib_57930107en.pdf 25. www.emea.europa.eu/pdfs/human/press/pr/QA_Lumiracoxib_53636307en.pdf