Хронична кашлица



01/02/2008
Ранното диагностициране на етиологичната причина за хронична кашлица (ХК) води до по-ефективно лечение на състоянието, според обзорна статия, публикувана в списание Annals of Allergy, Asthma & Immunology (1). Като ХС се дефинира кашлица с продължителност над осем седмици при възрастни и над четири седмици при деца. ХК се среща при 10 до 20% от възрастните хора и е една от водещите причини за посещения при лекар. Най-честите причини за ХК при възрастните хора са: синдром на резистентност на горните дихателни пътища (56% от случаите), бронхиална астма (52%) и гастроезофагеалната рефлуксна болест (40%). Най-често срещаната инфекциозна причина за ХК е инфекция с Bordetella pertussis, която е отговорна за 21% от случаите на ХК, след нея са тютюнопушенето и факторите на работната среда. При възрастни пациенти с нормална рентгенография на гръден кош и липса на анамнеза за тютюнопушене се препоръчва следният терапевтичен алгоритъм: * Синдром на резистентност на горните дихателни пътища (UACS, СРГДП) – лечение на причината при нейното установяване или започване на емпирична терапия с интраназални стероиди, с първа генерация антихистаминови средства или с деконгестанти * Гастроезофагеална рефлуксна болест (GERD, ГЕРБ) – започване емпирично на антирефлуксна и антиацидна терапия. При липса на подобрение се препоръчва 24-часова рН-метрия, манометрия, контрастно изследване на ГИТ, гастроскопия * Бронхиална астма – провеждане на бронхопровокационен тест и започване на терапия с инхалаторни кортикостероиди, левкотриенови модификатори или системни стероиди * Неастматичен, еозинофилен бронхит – тест на храчка за еозинофили и лечение с инхалаторни кортикостероиди * Кашлица в следствие на приема на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим – спиране на приема на медикаментите и контрол за подобряване на състоянието до третия месец от спиране на терапията * Кашлица при професионално заболяване – изключване или намаляване на излагането на провокиращите фактори * Гнойно-възпалителни заболявания на бронхобелодробната система – провеждане на фибробронхоскопия и продължителна антибиотична терапия * Тумори на белия дроб – при съмнителни данни и негативни резултати от рентгенографията и компютърната томография се провежда фибробронхоскопия * Неврогенна кашлица – консултация с невролог и психиатър * Необяснима кашлица – провеждане на емпирична терапия с антитусивни средства При децата водещите етиологични причини за ХК са бактериалният бронхит и астмата. Няма точни данни до каква степен синуитите влияят върху продължителността на кашлицата. При детската популация с ХК е важно да се разграничи сухата кашлица, която се лекува емпирично с инхалаторни кортикостероиди, от продуктивната кашлица, при която основно лечение е с антибиотици. Ако инхалаторните кортикостероиди или антибиотиците не подобрят симптомите, се препоръчва оценка на имунитета и провеждането на компютърна томография, ларингоскопия и по преценка - на фибробронхоскопия за микробиологично изследване на бронхоалвеоларен лаваж или за изключване на кистична фиброза (муковисцидоза) . Резултати от проучване при деца на средна възраст 2.6 години показаха, че бактериалните бронхити са най-честата причина за ХК при тях, а UACS, астмата и GERD са причина за едва 10% от случаите. (КП) Използван източник: 1. Rank M., Kelkar P., Oppenheimer J. Taming chronic cough. Ann Allergy Asthma Immunol. Ann Allergy Asthma Immunol. 2007;98:305-313 www.annallergy.org