CPAP не подобрява гликемичния контрол и инсулиновaта резистентност при диабет тип 2



01/02/2008

Терапията с постоянно позитивно въздушно налягане (continuous positive airway pressure – CPAP) не подобрява инсулиновата резистентност и гликемичния контрол при мъже с установен диабет тип 2 и обструктивна сънна апнея (ОСА), показаха резултати от проучване, публикувани през ноември 2007 в списание Thorax (1).

ОСА (obstructive sleep apnea – OSA) се характеризира с рекурентно спиране на въздушния поток по време на сън за период от 10 секунди или повече поради обструкция на дихателните пътища вследствие на релаксация на мускулите, които подкрепят увулата и основата на езика. Съпровожда се от апнея и събуждане. Диагнозата ОСА се поставя при пет и повече повтарящи се епизода на апнея-хипопнея за един час сън.

Това нарушение в съня се асоциира с централно затлъстяване и засяга 4% от мъжете, като между ОСА и инсулиновата резистентност е установена положителна корелация, независимо от степента на затлъстяване.

Инсулиновата резистентност и бета-клетъчната дисфункция, водеща до неадекватна инсулинова секреция и свързаната с нея хипергликемия, са двете главни патофизиологични нарушения при диабет тип 2.

Въпросът дали лечението на хипоксията, намаляването на броя на събужданията и на повишения симпатиков тонус при ОСА ще подобри срещаната при нея инсулинова резистентност, и съответно гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2, остава все още нерешен. Публикуваните данни от проучвания по този въпрос са противоречиви (2).

Така например, в едно предишно проучване, лечението с CPAP при пациенти с диабет тип 2 и ОСА бе свързано със значимо понижаване на постпрандиалните глюкозни нива, измерени след трите основни хранения, както и на HbA1c. Неговите автори съобщават, че са наблюдавали този ефект при приложение на терапията за повече от четири часа по време на нощен сън (3).

В настоящото рандомизирано, двойно-сляпо, контролирано изследване са използвани терапевтичен и плацебо СРАР за оценка на ефекта върху гликемичния контрол (HbA1c) и инсулиновата резистентност (HOMA с еугликемичен кламп) при мъже с установен диабет тип 2 и новодиагностицирана ОСА.

Участниците – общо 42, са разпределени в две групи – терапевтична (20 болни) и съответно плацебо (22 души). След проведеното лечение за период от три месеца, изходните им показатели са били изследвани отново.

В терапевтичната група е било установено подобряване на дихателната функция, но е липсвала значима промяна в гликемичния контрол и инсулиновата резистентност в сравнение с контролите на плацебо. Не е регистрирана разлика между двете групи и по отношение на промените в индекса на телесната маса (ИТМ) и антропометричните показатели.

Това проучване не потвърждава, че СРАР може да подобрява инсулиноватa резистентност или гликемичния контрол при диабет тип 2, комбиниран с ОСА. (ОИ)

За допълнителна информация:

Лечението на сънна апнея понижава глюкозните нива при диабет тип 2. MD 2005, бр. 3 (април)

http://mbd.protos.bg

При пациентите с диабет тип 2 да се мисли за диагноза обструктивна сънна апнея. MD 2007, бр. 4 (юни)

Използвани източници:

1. West S., Nicoll D., Wallace T. et al. Effect of CPAP on insulin resistance and HbA1c in men with obstructive sleep apnoea and type 2 diabetes. Thorax 2007;62:969-974

http://thorax.bmj.com/cgi/content/full/62/11/969

2. Harsch I., Schahin S., Radespiel-Troger M. et al. Continuous positive airway pressure treatment rapidly improves insulin sensitivity in patients with obstructive sleep apnea syndrome. Am J Respir Crit Care Med 2004; 169: 156–62.

http://ajrccm.atsjournals.org

3. Babu R., Herdegen J., Fogelfeld L. et al. Type 2 diabetes, glycemic control and continuous positive airway pressure in obstructive sleep apnea. Arch Int Med 2005;165:447-452

http://archinte.ama-assn.org