Връзка между норадреналин и Campylobacter jejuni



01/12/2007
Експозицията на норадреналин увеличава вирулентните свойства на Campylobacter jejuni, а стресът и конкомитантната инфекция са допълнителни фактори, водещи до проява на различни нозологии (ентерити, диария, хронични рецидивиращи инфекции), показаха резултатите от проучване на Cogan и сътр., публикувани в списание Gut (1). За функциите на патологичните бактерии е необходимо достатъчно количество желязо, намиращо се в средата и акумулирано от тях чрез сидерофори. При Campylobacter jejuni - продукцията на сидерофори е ниска или липсва, като се предполага че норадреналинът увеличава афинитета на бактерия към натрупване на желязо чрез осмоза или други механизми. Бактериите от рода Campylobacter причиняват инфекции при около 1% от населението в Европа всяка година и са сред най-честите причинители на диария. Campylobacter jejuni води до широк диапазон заболявания – от ентерит и диария, до тежки възпалителни състояния, профузна диария и хронични рецидивиращи инфекции. Инфилтрирането му в чревната лигавица се свързва с редица промени – суперфициални улцерации, неутрофилна инфилтрация на епитела и в крайна сметка деструкция. В редки случаи се стига до екстраинтестинална локализация и засягане на периферната нервна система – синдром на Miller-Fisher и Guillain-Barre. Норадреналинът е главният невротрансмитер в съдържащата приблизително 100 милиона неврона човешка нервна система. Той е главният медиатор при инервацията на мезентериалните органи. Големи количества норадренергични неврони, завършващи в субмукозни и интестинални плексуси, са открити във всички отдели на червата (2). Голяма част от катехоламина не се отделя на мястото на навлизане в тъканта, а попада в кръвообръщението и се разпостранява до мезентериалните тъкани. Тази висока концентрация е причина за повишеното му количество в интестиналния лумен (това важи и за други невромедиатори). Количеството му е право пропорционално на тежестта на увреда при една мултисистемна травма, като индуцираната от това деструкция на норадренергичните неврони и последващото отделяне на норадреналин стимулират растежа на интестиналната флора при експериментални модели. Катехоламините повлияват позитивно растежа на различни Gram-позитивни и негативни бактерии - Pseudomonas aeruginosa, Yersinia enterolitica, Salmonella enterica, Listeria spp и Bordetella. Норадреналинът стимулира патогенността на Escherichia coli. Целта на авторите на изследването е да изяснят ролята на катехоламина за стимулиране на патогенните ефекти на C. Jejuni, който е бил отглеждан в богата и бедна на желязо среда, с наличие (100 mcmol) или липса на норадреналин. Изследвани са различни вирулентни свойства на бактерия като подвижност и способност за проникване в клетката. Когато бактерият е бил култивиран в желязо-дефицитна среда при наличие на норадреналин (100 mcmol), степента на растеж, подвижност и инвазия са били по-високи. In vivo стресът и конкоминантната инфекция повишават нивата на норадреналин в червата и това увеличава вирулентността на Campylobacter jejuni, е основният извод от това проучване. (ОИ) Използвани източници: 1. Cogan T., Thomas A., Rees L. et al. Norepinephrine increases the pathogenic potential of Campylobacter jejuni. Gut 2007; 56:1060-1065 www.gutjnl.com 2. Lundgren O. Sympathetic input into the enteric nervous system. Gut 2000; 47:33–5