Vancomycin може да индуцирана тромбоцитопения

Лечението на системни инфекции с vancomycin е свързано с повишен риск за лекарствено-индуцирана тромбоцитопения, показаха резултатите от проучване на Von Drygalski и сътр., публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Според изследователите, наблюдаваната тромбоцитопения при лекувани с гликопептидния антибиотик пациенти е следствие на образуваните vancomycin-зависими, тромбоцито-реактивни антитела (vancomycin-dependent, platelet-reactive antibodies) от клас IgG и/или клас IgМ.

В проучването са участвали пациенти, лекувани с антибиотика в периода 2001-2005, които са развили тромбоцитопения, която е била свързана с приложението на vancomycin, и 25 контроли, лекувани с vancomycin, при които не е било наблюдавано понижаване на тромбоцитите.

Тромбоцито-реактивни антитела от клас IgG и/или клас IgМ са били установени в серума на 34 пациенти, като в клиничното проследяване са взели участие 29 от тях. В серума на контролите с нормални тромбоцити, лекувани с антибиотика, не е било установено повишаване на титъра на специфични антитела.

При 23 от болните антибиотикът е бил прилаган по повод на системна инфекция, причинена от Staphylococcus aureus, трима са били лекувани с него поради неясно фебрилно състояние и при останалите трима – vancomycin е бил назначаван за постоперативна профилактика.

В хода на лечението при 34% от случаите са били наблюдавани петехиални хеморагии, включително и по букалната лигавица. Двама от болните са имали гастроинтестинално кървене, други двама – интрапулмонална хеморагия, а един е развил тежка хематурия. Само при девет от участниците, с установени антитела, не е било наблюдавано клинично значимо кървене.

Анализът на резултатите показва, че понижаването на тромбоцитите настъпва към осмия ден от започването на антибиотичното лечение, като най-ниският брой тромбоцити е бил 13 600 mm3. При всички болни, с изключение на трима, тромбоцитите са се нормализирали седмица след спирането на vancomycin.

При въпросните трима пациенти е била наблюдавана тежка тромбоцитопения, възникнала един ден след започването на vancomycin. След спирането на антибиотика броят на тромбоцитите е останал нисък и независимо от приложените мерки (кортикостероиди, имуноглобулини, анти-Rh имуноглобулин, инфузии на тромбоцитни концентрати) пациентите са починали от кръвоизлив.

Според авторите на проучването, причината за фаталните кръвоизливи е наличието на тромбоцито-реактивни антитела в следствие на предхождащо лечение с vancomycin.

Тъй като делът на лекуваните с антибиотика пациенти, които имат специфични антитела, е сравнително нисък, то рискът за лекарствено-индуцирана тромбоцитопения не трябва да влияе върху употребата на този антибиотик, смятат авторите.

По време на терапията с vancomycin е желателно между петия и осмия ден да се проведе контролно изследване на тромбоцитите за ранно откриване на vancomycin-индуцирана тромбоцитопения. При понижаването им е необходима незабавна консултация с хематолог и замяна на антибиотика, което е свързано с нормализиране на тромбоцитите. (КП)

Използван източник:

1. Von Drygalski A. et al. Vancomycin-induced immune thrombocytopenia. N Engl J Med 2007; 356: 904-910 http://content.nejm.org