Спазването на стандартите за лечение на ACS води до подобрени резултати



01/12/2007

През последните няколко години има чувствително подобрение в лечението на пациентите с остри коронарни синдроми (acute coronary syndromes – ACS) – STEMI или NSTE ACS, което е довело до значимо понижаване на честотата на сърдечна недостатъчност, инсулт, рекурентен миокарден инфаркт или смърт, показа нов анализ на регистъра GRACE, резултатите от който бяха публикувани в Journal of the American Medical Association (1).

GRACE обхваща данните от 44 372 пациенти, лекувани поради STEMI (МИ със ST-елевация) или non-STEMI (NSTE – ACS без ST-елевация), в 113 болници в 14 държави през периода 1999–2006 и представлява най-голямото международно обсервационно кохортно проучване на широк спектър от пациенти с ACS.

Цел на настоящия анализ е да проследи тенденциите в използването на базирана на доказателствата фармакологична и интервенционална терапии и постиганите от подобно поведение крайни резултати.

Резултатите показват повишено прилагане на интервенционалната терапия при ST-елевация и NSTE ACS и промени във фармакологичната терапия като увеличена употреба на бета блокери, статини, ACE инхибитори (или ангиотензин рецепторни блокери – ARBs), тиенопиридини и GP IIb/IIIa инхибитори.

Честотата на фармакологичната реперфузия е намалява при пациентите със STEMI, а на първичната перкутанна коронарна интервенция (PCI) се е повишила. Fox и сътр. подчертават, че регистрираните от тях промени са трайни и отговарят на доказателствата от проучвания, както и на националните и международните указания.

Анализът установява чувствително намаление на смъртността, както и на честотата на сърдечната недостатъчност, белодробния оток и инсулта, като тези благоприятни промени съответстват на подобрената терапия.

Има още какво да се желае…

Около 85% от пациентите със STEMI и 83% от тези с NSTE ACS са получавали терапия със статин през 2006, въпреки че всички пациенти би трябвало да получават подобно лечение.

Само 53% от болните със STEMI са били подложени на първична PCI, въпреки убедителните доказателства, че това е най-доброто решение за подобни случаи.

Първичната PCI е терапия на избор при STEMI и тя трябва да се провежда в реалната клинична практика (2).

Времето между пристигането на пациента със STEMI в болничното заведение до прехвърлянето му в катетеризационната лаборатория (door-to-balloon-time) трябва да бъде до 90 минути, тъй като подобно поведение води до намалена вътреболнична смъртност. Дължината на това време е показател за качеството на грижите за болните със STEMI на национално и локално ниво.

Door-to-balloon-time до 90 минути се свързва с вътреболнична смъртност 3%, спрямо 4.2%, 5.7% и 7.4% за всяко 15-минутно удължаване на интервала от 91 до 120 минути.

Регистърът GRACE показва, че в САЩ door-to-balloon-time e по-дълго в сравнение с Европа и Канада.

Все още само 15% от болниците в Европа и Канада спрямо 5% от тези в САЩ осигуряват на пациентите със STEMI реперфузионна терапия с първична PCI до 90 минути след началния медицински контакт с тези болни, според авторите на статия, публикувана през октомври в New England Journal of Medicine (3). Закъснението е най-голямо при случаите, постъпили през нощта както и през почивни дни и празници. (ДЯ)

Използвани източници:

1.Fox K., Steg P., Eagle K., et al. Decline in rates of death and heart failure in acute coronary syndromes, 1999-2006. JAMA 2007; 297:1892-1900

2. Stenestrand U., Lindback J., Wallentin L. Long-term outcome of primary percutaneous coronary intervention vs prehospital and in-hospital thrombolysis for patients with ST-elevation myocardial infarction. JAMA 2006, 296: 1749-1756

3.Nallamothu B., Bradley E., Krumholz H. Time to treatment in primary percutaneous coronary intervention. NEJM 2007, 357 (16): 1631-1638

http://content.nejm.org/cgi/content/full/357/16/1631