Постнатално проследяване на децата с интраутеринна хипотрофия

Нови указания за диагностициране и лечение на децата с интраутеринна хипотрофия (small-for-gestational-age – SGA, малки за гестационната си възраст), изработени от представителите на няколко национални дружества по детска ендокринология бяха публикувани в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (1). “Заболеваемостта и смъртността при децата, родени малки за гестационната си възраст, все още са сравнително високи,” коментира д-р Peter Clayton от University of Manchester. “Тези деца са изложени на риск за развитие на исхемична болест на сърцето (ИБС) и мозъчносъдова болест (МСБ) в зряла възраст”. Диагнозата при децата, родени малки за гестационната си възраст, трябва да се основава на точни антропометрични показатели, включващи дължина, тегло и обиколка на главата. Тя се поставя при всички новородени с дължина и/или телесна маса, равни или по-големи от две стандартни отклонения (-2SD) от средните стойности за съответната гестационна възраст. Новородените с интраутеринна хипотрофия подлежат на активно проследяване. Антропометричните им показатели се следят на всеки три месеца през първата година, след което на всеки шест месеца. Поради интензивния темп на растеж през първата година след раждане, в около 90% от случаите децата достигат до ръст в границите на нормата (над -2SD). При малка част от пациентите е възможно възстановяването на растежа (catch-up growth) да се реализира за период от четири или повече години. При тези с тежко изоставане във физическото развитие, дефинирано като ръст под -2.5 SD на възраст между две и четири години, е необходимо да се започне лечение с растежен хормон в доза 35-70 mcg/kg дневно. Преустановяване на терапията се препоръчва в юношеска възраст при навършване на 16 години или когато растежната скорост спадне под 2 см за година. За кърмачетата, родени малки за гестационната си възраст, е характерно развитието на централен тип затлъстяване. Поради това не се препоръчва използването на адаптирани млека с висока енергиийна концентрация. Кърменето през първите шест месеца е предпочитан източник за набавяне на необходимите хранителни вещества и енергия. Тъй като част от тези деца имат когнитивни нарушения е необходимо провеждането на скрининг за ранно идентифициране на нарушенията в нервнопсихичното развитие и своевременното им лечение. Момичетата и момчетата, родени малки за гестационната си възраст, имат умерено изоставане в пубертетното развитие. При момчетата често се наблюдават хипоспадия и крипторхизъм. При момичетата има съобщения за овариална дисфункция и намалена фертилна способност, но са необходими още проучвания, за да се направят конкретни заключения. Костната възраст e забавена и няма прогностична стойност по отношение на крайния ръст и пубертетното развитие, поради което тя не е надежден критерий и не се препоръчва рутинното й проследяване. Липсват данни за честотата на затлъстяването в тази рискова група от деца. При наличие на обезитет, лечението трябва да следва принципите, валидни за общата популация. При кърмачетата с бурно наддаване на тегло може да се наблюдава инсулинова резистентност с нарушен глюкозен толеранс. Данните от няколко проучвания показват повишен риск за развитие на хипертонична болест и затлъстяване в зряла възраст. Скринингът за ИБС, остеопороза и неопластични заболявания в тази рискова група не се отличава от този за общата популация. Тъй като информацията за здравния статус на възрастните, лекувани с растежен хормон в детска възраст е недостатъчна, то по-разумно е тези пациенти да се проследяват активно. “Все още има неразрешени проблеми, свързани с метаболитния профил и повишения риск за сърдечносъдови усложнения и мозъчни инциденти при тази субпопулация от болни,” коментират авторите. “Бъдещи изследвания, използващи геномния подход, биха могли да допринесат за идентифицирането на пре- и постнаталните фактори, свързани с развитието на инсулинова резистентност и асоциираните с нея усложнения.” (КД) Използван източник: 1. Clayton P., Cianfarani S. et al. Management of the Child Born Small for Gestational Age through to Adulthood: A Consensus Statement of the International Societies of Pediatric Endocrinology and the Growth Hormone Research Society. Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism 2007; 92 (3): 3804-3810 http://jcem.endojournals.org