Лекарствена безопасност

01/12/2007

FDA обяви промени в лекарствените инструкции за безопасност и предупреди за нежелани странични ефекти на следните медикаменти:

* антимикробната терапия с moxifloxacin, gemifloxacin, ofloxacin, levofloxacin, nalidixic acid и tigecycline води до повишен риск за развитие на свързана с Clostridium difficile диария, дори два месеца след прекратяването на лечението. Според FDA, приложението на тези антимикробни средства може да промени нормалната флора на дебелото черво и да доведе до свръхразвитие на C. difficile с отделяне на токсини А и В.

Симптоматиката варира от лека диария до фатален колит и може да наложи колектомия. Особено внимание трябва да се обърне на факта, че оплакванията могат да се развият дори два месеца след прекратяване на антибиотичното лечение.

* флуорохинолоновите антибиотици втора (ciprofloxacin и ofloxacin) и трета (levofloxacin) генерация водят до повишен риск за руптура на сухожилия при възрастни пациенти (>65 години), особено когато се прилагат съвместно с кортикостероиди.

Съобщава се и за случаи на тежки алергични реакции (някои от които фатални) при болни на продължителна терапия с тези антимикробни средства. Най-често клиничните прояви са включвали фебрилитет, обрив, тежки кожни реакции; васкулит, артралгия и миалгия; алергичен пневмонит; интерстициален нефрит; остра бъбречна недостатъчност; хепатит с остра хепатална некроза или недостатъчност; анемия, тромбоцитопения, левкопения, агранулоцитоза, панцитопения и/или други хематологични нарушения.

Флуорохинолоните са група от широкоспектърни антибиотици, които са ефективни срещу редица Gram-позитивни и Gram-негативни микроорганизми.

* clopidogrel e свързан с редки случаи на тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП), в някои случаи дори след кратка експозиция (<2 седмици).

ТТП е сериозно усложнение, което налага спешно лечение, включително плазмафереза. Характеризира се с тромбоцитопения, микроангиопатична хемолитична анемия (шистоцити в периферна натривка), неврологични усложнения, бъбречна дисфункция и фебрилитет.

Clopidogrel се прилага за намаляване на честотата на реинфаркт, инсулт и обща смъртност при болни с остър миокарден инфаркт със ST-елевация (STEMI); намаляване на риска от нов исхемичен инсулт (фатален и нефатален), нов МИ (фатален и нефатален) при пациенти със скорошен МИ, инсулт или налично периферно съдово заболяване; при остър коронарен синдром и перкутанна коронарна интервенция…

* enoxaparin трябва да се дозира стриктно при перкутанна коронарна интервенция, за да се намали рискът за кървене, предупреди FDA. Ако последната подкожна доза enoxaparin е приложена 8 часа, се аплицира интравенозен болус от 0.3 mg/kg.

Enoxaparin е нискомолекулен хепарин, който е индициран при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST-елевация (STEMI); за превенция на исхемичните усложнения на нестабилна стенокардия и МИ без Q-зъбец; за превенция и лечение на дълбока венозна тромбоза.

* haloperidol е свързан със случаи на сърдечни усложнения и внезапна сърдечна смърт при психиатрични пациенти, се казва в променената от FDA лекарствена инструкция на медикамента. Сърдечносъдовите ефекти са включвали тахикардия, хипотония или хипертония; по-рядко са регистрирани камерни аритмии и/или удължаване на QT интервала.

Според американския регулаторен орган, рискът за усложненията е по-вероятен при високи дози. Особено внимание трябва да се обърне при лечението на пациенти с удължен QT интервал; приемащи медикаменти, които могат да доведат до тези ЕКГ промени; с данни за сърдечни заболявания или фамилна анамнеза за удължен QT.

Haloperidol е антипсихотик, който се прилага при лечение на шизофрения.

* peginterferon alfa-2b може да повиши риска за неблагоприятни невропсихиатрични странични ефекти, според актуализираната лекарствена информация на медикамента. Животозастрашаващи или фатални инциденти са регистрирани при пациенти с анамнеза са психиатрични заболявания по време на терапия с peginterferon alfa-2b.

Te включват самоубийства, депресия, рецидив на наркотична зависимост и агресивно поведение. FDA наскоро предупреди за потенциален риск за развитие на психози, халюцинации, биполярни разстройства и мания при болни, лекувани с алфа-интерферони.

Peginterferon alfa-2b, самостоятелно или в комбинация с ribavirin, се използва за лечение на хроничен хепатит С при пациенти на възраст >18 години с компенсирано чернодробно заболяване, които не са имали предхождаща терапия с interferon-alfa.

* betaxolol за топикално офталмологично приложение може да доведе до тежки сърдечни и белодробни усложнения в резултат на системна абсорбция, включително до фатален изход в резултат на бронхоспазъм при болни с астма или сърдечна недостатъчност.

Поради бета-блокиращия ефект, медикаментът трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със сърдечна недостатъчност. При наличието на данни за намален мозъчен кръвоток, трябва да се използва алтернативна терапия.

Според FDA, липсват категорични данни за необходимостта от прекратяване на лечението с бета-блокери преди големи оперативни интервенции. Бета-блокадата може да потенциира ефектите на общите анестетици с последващи тежка хипотония или трудна за контролиране брадикардия. При някои пациенти е необходимо да се обмисли постепенното спиране на терапията с betaxolol преди планова оперативна интервенция.

Betaxolol се използва за лечение на повишеното вътреочно налягане.

* dalteparin e с променена лекарствена инструкция по отношение на безопасността, касаеща повишен риск за тромбоцитопения при пациенти със злокачествени заболявания.

Резултати от клинични проучвания сочат, че при използването на нискомолекулния хепарин при остър симптоматичен венозен тромбемболизъм за период до шест месеца, честотата на тромбоцитопения (<100 000 mm3 и <50 000 mm3) е сигнификантно по-висока при онкологично болни (съответно 13.6% и 6.5% срещу 1% в контролната група). Честотата на тромбоцитопения е била по-висока при продължително (до шест месеца) в сравнение с краткосрочно (5-7 дни) лечение (10.9% срещу 8.1% съответно).

Dalteparin е индициран за продължителна профилактика на рецидив на венозен тромбемболизъм при пациенти със злокачествени заболявания (белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза); превенция на исхемични усложнения при сърдечни заболявания и при болни с тежки остри заболявания, водещи до имобилизация.

* doxorubicin и bortezomib, прилагани като комбинирано лечение за рецив на мултиплен миелом, са свързани с риск за сърдечна недостатъчност, в сравнение с монотерапията с bortezomib, показаха резултати от клинично проучване. В предходни указания, FDA предупреди за вероятност от застойна сърдечна недостатъчност при надвишаване на кумулативната доза doxorubicin над 550 mg/m2.

Doxorubicin – липозомна инжекционна лекарствена форма, се използва в комбинация с bortezomib за терапия на мултиплен миелом при пациенти, които не са били на предхождаща терапия с bortezomib.

Медикаментът се прилага и за лечение на овариален карцином (след неуспех от химиотерапия на основата на платината) и при свързан с HIV сарком на Kaposi (след неуспех или непоносимост от предходна комбинирана химиотерапия).

* ceftriaxone не трябва да се прилага с калций или съдържащи калций медикаменти, поради риск за неблагоприятни взаимодействия. Наскоро FDA съобщи за фатални реакции между ceftriaxone и съдържащи калций разтвори (образуване на преципитати в белите дробове и бъбреците) при новородени, дори когато са прилагани по различни пътища. Сега комбинираното приложение на тези медикаменти е забранено във всички възрастови групи.

Решението на регулаторния орган е базирано на съобщения за случаи на изместване на билирубина от свързващия го албумин, което е довело до билирубинова енцефалопатия.

Ceftriaxone е противопоказан при новородени с хипербилирубинемия. Антибиотикът не трябва да се разтваря в течности, съдържащи калций, включително в инфузионни разтвори Ringer и Hartmann. Минималният период между апликацията на двата медикамента трябва да е най-малко 48 часа.

Ceftriaxone се използва за лечение на дихателни, кожни, ставни и костни инфекции; бактериална септицемия; тазова възпалителна болест; неусложнена гонорея; интра-абдоминални инфекции; остър бактериален отит и менингит. Прилага се и за антибактериална профилактика при оперативно лечение.

* бисфосфонатите, прилагани перорално или интравенозно, могат да повишат риска за предсърдно мъждене, показват данни от постмаркетингови проучвания.

Въз основа на наличните резултати от две изследвания публикувани през 2007 в New England Journal of Medicine, FDA започна обзор на безопасността на следните медикаменти: zoledronic acid, alendronate, etindronate, ibandronate, pamidronate, risendronate и tiludronate.

Регулаторният орган препоръча засега да не се променя практиката за предписване на тези лекарствени средства, тъй като информацията е в процес на анализиране. Окончателните изводи се очакват след 12 месеца.

Бисфосфонатите се използва за увеличаване на костната плътност и за намаляване на риска за фрактури при остеопороза; забавяне на костния обмен при болестта на Paget; лечение на костни метастази; и намаляване на повишените нива на калций при пациенти със злокачествени заболявания.

* lisinopril и lisinopril/hydrochlorothiazide трябва да се прекратят веднага след диагностицирането на бременност, поради риск за развитие на вродени малформации (сърдечни, неврологични, урологични и други) и смърт на плода.

Промените в лекарствената инструкция на медикаментите са резултат от забраната за използване на ACE инхибитори при бременни жени. FDA предупреждава, че използването на ACE инхибитори през втория и третия триместър от бременността води до риск за фетални и неонатални увреждания, като хипотония, неонатална хипоплазия на черепа, анурия, обратима и необратима бъбречна недостатъчност и смърт.

Lisinopril и lisinopril/HCTZ се използват за лечение на хипертония. Lisinopril може да се прилага като допълваща терапия при болни със сърдечна недостатъчност, които не се повлияват ефективно от диуретици и дигиталисови препарати; използва се и в първите 24 часа при хемодинамично стабилни пациенти с остър миокарден инфаркт.

* timolol гел за офталмологично приложение е свързан с редки случаи на системни ефекти. Както и другите топикални средства, прилагани в офталмологията, timolol може да се абсорбира системно и да предизвика тежки дихателни и сърдечни реакции, включително смърт в резултат на бронхоспазъм при пациенти с астма и сърдечна недостатъчност.

Медикаментът трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти със сърдечносъдова недостатъчност, поради риск за брадикардия и хипотония.

В офталмологията timolol се използва за лечение на повишено вътреочно налягане или широкоъгълна глаукома.

* fluvastatin, в комбинация с colchicin, може да предизвика редки случаи на миопатия, като механизмите за това са неясни, сочат данни от постмаркетингови проучвания. Наблюдавани са и единични случаи на миотоксичност (болки в мускулите, мускулна слабост и рабдомиолиза).

Fluvastatin се прилага за лечение на различни форми на дислипидемия, забавяне на прогресията на коронарна атеросклероза и намаляване на вероятността за реваскуларизация при болни с коронарна болест. Colchicin се използва за профилактика, лечение и обезболяване при остър подагрозен артрит. (ИТ)

Използвани източници:

1. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Avelox_PI.pdf

2. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/jun07_quickview.htm

3. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Factive_PI.pdf

4. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Floxin_PI.pdf

5. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Levaquin_PI.pdf

6. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/NegGram_Caplets_PI.pdf

7. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Tygacil_PI.pdf

8. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Plavix_PI.pdf

9. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Lovenox%20_PI.pdf

10. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Haldol_Decanoate_PI.pdf

11. http://www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/May_PI/Haldol%20Inj_PI.pdf