Дегенеративна дискова болест



01/12/2007
Дегенеративната дискова болест все още представлява терапевтичен проблем. Тя е често безсимптомна, а когато клиниката е налице, белезите на дисковата дегенерация трудно могат да бъдат отличени от проблемите, свързани с останалите структури на гръбначния стълб. Вертебродезата след предна ексцизия на дегенерирал и херниран интервертебрален диск е най-често прилаганата процедура, но този метод излага гръбначните сегменти, разположени в непосредствено съседство на фузията, на ускорена дегенерация. Въведените досега няколко поколения импланти, предназначени да заместят ексцизирания междупрешленен хрущялен диск, постигат вариращи резултати. Сред нерешените проблеми с този вид импланти са такива свързани с in vivo кинематиката, избора на материал, отделяне на микрочастици при износване, разхлабване на фиксацията и спонтанното костно срастване (фузия). M. Putzer, например, съобщава за спонтанна анкилоза в 60% от 63 пациенти с имплантирана Charite TDR, 17 години след операцията. Напредъкът в молекулярната биология предлага биологично-ориентиран подход в търсенето на решение на този проблем. Активно се разработват методи като регенерация на дегенеративния диск с помощта на растежни фактори, зрели нотохордални клетки или стволови клетки.