За мястото на бета-блокерите в лечението на артериалната хипертония при пациенти с ИБС



01/11/2007
Нови стандарти за контрол на артериалната хипертония като средство за превенция и лечение на исхемичната болест на сърцето (ИБС) бяха издадени през тази година от Американската сърдечна асоциация (AHА) (1). При пациенти с артериална хипертония и установена исхемична болест на сърцето (ИБС - стабилна ангина пекторис, UA/NSTEMI и STEMI) или с еквивалент на ИБС (каротидна артериална болест, периферна артериална болест, аневризма на абдоминалната аорта, захарен диабет, висок сърдечносъдов риск, дефиниран като 10-годишен Framingham рисков скор >/=10%*, хронично бъбречно заболяване) трябва да се поддържат стойности на артериалното налягане <130/80 mmHg, препоръчва AHA. За контрол на артериалното кръвно налягане при болни със стабилна ангина, специфично е показано прилагането на бета-блокер и АСЕ инхибитор (или на ангиотензин рецепторен блокер). При абсолютни противопоказания за назначаване на бета-блокер или при нежелани странични действия на терапията, при пациенти със стабилна ангина пекторис алтернативно може да се използва diltiazem или verapamil, но не и при наличие на брадикардия или на левокамерна дисфункция. Към терапията с бета-блокер може да се добави дългодействащ дихидропиридинов блокер на калциевите канали. Да не се прилага недихидропиридинов блокер на калциевите канали като diltiazem или verapamil, заедно с бета-блокер, се подчертава в указанията. Може да се включи тиазиден диуретик за постигане на целевите стойности на АН<130/80 mmHg. Назначаването на бета-блокер остава стандарт за лечение на пациенти с ангина пекторис, преживяли миокарден инфаркт, както и при случаи с левокамерна дисфункция със или без симптоми на СН, ако няма противопоказания за тяхното прилагане. Сarvedilol, metoprolol и bisoprolol показаха, че подобряват крайните резултати при болни със СН и са ефективни за понижаване на артериалното налягане. Бета-блокерите са лекарства на първи избор за лечение на артериалната хипертония при пациенти с ИБС, причиняваща ангинозни симптоми. Те са логичен първи избор при болни с нестабилна ангина и миокарден инфаркт без ST-елевация, тъй като целта при тези случаи е да се намалят сърдечната честота и миокардният контрактилитет и оттам да се понижат нуждите на миокарда от кислород. Бета-блокерите намаляват сърдечната честота, увеличават диастолното пълнене и с това удължават времето за перфузия на миокарда. Те инхибират и освобождаването на ренин от юкстагломеруларния апарат. Кардиоселективните (бета1) препарати без вътрешна симпатомиметична активност са най-често използваните. Относителни противопоказания за тяхното прилагане са: значима дисфункция на синусовия и атриовентрикуларния възел, хипотония, декомпенсирана СН и тежко бронхоспастично белодробно заболяване. Базираните на доказателства препоръки на AHA за начална терапия на артериалната хипертония с бета-блокери при пациенти с нестабилна ангина/NSTEMI и STEMI, можете да намерите на адрес: http://circ.ahajournals.org/cgi/content/full/115/21/2761. * Framingham рисковият скор (www.nhlbi.nih.gov/guidelines/cholesterol/risk_tbl.htm) се използва за прогнозиране на 10-годишния риск (в проценти) за сърдечносъдов инцидент. Сбор от 12 и повече точки определя риск >/=10%, което означава висока вероятност за възникване на коронарно събитие и поради това се приема за еквивалент на ИБС Използван източник: 1. Rosendorff C. Black H., Cannon C. et al. Treatment of hypertension in the prevention and management of ischemic heart disease: A scientific statement from the American Heart Association Council for High Blood Pressure Research and the Councils on Clinical Cardiology and Epidemiology and Prevention. Circulation 2007, 115:2761-2788 http://circ.ahajournals.org/cgi/content/full/115/21/2761