Тримесечният терапевтичен режим от isoniazid и rifampin е ефективен при латентна туберкулозна инфекция при деца



01/11/2007
Комбинацията от isoniazid и rifampin*, приложена за три-четири месечен период при деца с латентна туберкулозна инфекция (latent tuberculosis infection - LTBI), е сходна по ефективност с деветмесечната монотерапия с isoniazid при значимо по-добър комплаянс от страна на пациентите, показаха резултатите от проспективно рандомизирано проучване на д-р Maria Tsolia и сътр. от Athens University School of Medicine в Гърция, публикувани през септември в списание Clinical Infectious Diseases (1). “Туберкулозата представлява значим здравен проблем, поради което специалистите трябва активно да разработват нови стратегии за нейната профилактика, диагноза и лечение”, коментира д-р Tsolia. “Нашето клинично изпитване е принос в тази насока, особено след като обхваща и по-специфична група от болни.” Според указанията на Американската академия по педиатрия**, LTBI изисква деветмесечна хемопрофилактика с isoniazid, докато Британското торакално дружество*** препоръчва комбинация от isoniazid и rifampin за период от три месеца (2, 3). Хемопрофилактиката с isoniazid намалява риска за развитие на активно заболяване, както и вероятността за разпространение на инфекцията към други индивиди. Терапевтичните курсове за три, шест и 12 месеца редуцират възможността за прогресиране на инфекцията съответно с 21, 65 и 75%. Основен проблем при продължителната терапия се явява съдействието от страна на пациентите, като комплаянсът при един шестмесечен курс варира между 6% и 60%, средно 20-30%. Ефективността на лечението, обаче, е гарантирана при минимум 80% спазване на терапевтичния режим. Авторите са изследвали деца на възраст между една и 14 години с LTBI (липса на клинична симптоматика, положителен кожен туберкулинов тест, рентгенография на бели дробове – нормална или липса на активни лезии) за период от 11 години (1995–2005). През първия период (1995–1998), 232 деца са получавали isoniazid 10 mg/kg дневно (максимална доза 300 mg) за девет месеца (група A), 238 са били лекувани с isoniazid и rifampin10 mg/kg дневно (максимална доза 600 mg) за четири месеца (група B). През втория период (1999–2002), 556 пациенти са били рандомизирани на isoniazid и rifampin за четири месеца (236, група C) или на същия терапевтичен режим, но за за три месеца (220, група D). Всички участници са проследени за минимум три години. Комплаянсът на болните е бил оценен чрез изследване на урината за наличие на метаболити на isoniazid или rifampin, както и при контролните прегледи. От почти 1000 пациенти, включени в проучването, комплаянсът е бил умерен до отличен при близо 92%. Лошо съдействие е наблюдавано по-често при децата, получавали терапия за девет месеца (13.8%), съпоставени с тези на комбинирано лечение (5.0-7.6%). “Всички родители са били предупредени да следят активно лечението на децата си,” заявяват от екипа. “Установихме, че по-големите деца, тези над 10 години в групата на монотерапия, започват да пропускат част от дозите си след четвъртия месец, което доказва, че колкото по-кратък е терапевтичният курс, толкова по-голям е комплаянсът на болните”. Рентгенографски данни за евентуална активна инфекция (хилусна аденопатия, паренхимни лезии), оценени на четвъртия месец от лечението, са били по-чести в група А (24%), в сравнение с останалите групи (11.8%, 13.6%, and 11% за групи B, C и D). “Ако при наличие на рентгенографски промени не се предприеме активно лечение, може да се развие някоя от клиничните форми на туберкулоза,” твърди д-р Tsola. При всички тези участници, терапията е била продължена до деветия месец с двата противотуберкулозни медикамента. Нежеланите реакции са включвали гадене и епигастрална болка (6.5% в група А, 0.7% за останалите групи), транзиторно повишение на чернодробните ензими (6% и 1.2%, съответно), обрив (1.3%) и фотосензитивна реакция (0.7%). При нито едно дете LTBI не е прогресирала до активно заболяване. “Кратките терапевтични противотуберкулозни режими предотвратяват прогресирането на латентната инфекция до клинично изявено заболяване, дори и при високорискови пациенти като тези под пет години, с данни за реинфекция или високо бактериално натоварване поради вътресемейно разпространение,” коментират изследователите. “Ние считаме, че три или четиримесечният терапевтичен курс с isoniazid и rifampin е безопасен и ефективен, поради което го прилагаме в нашата клиника. Изключения се налагат при развитие на тежки странични реакции (рядко се наблюдават при деца) и наличие на резистентност към rifampin, както и възможни лекарствени взаимодействия с други медикаменти (антиретровирусна терапия при HIV)”, заключават авторите. (КД) * isoniazid, регистриран като Rimicid на Софарма АД; rifampin, регистриран като Tubocin на Balkanpharma ** American Academy of Pediatrics (ААР) www.aap.org *** British Thoracic Society www.brit-thoracic.org.uk Използвани източници: 1. Spyridis N., Spyridis P. et al. The effectiveness of a 9-month regimen of isoniazid alone versus 3- and 4-month regimens of isoniazid plus rifampin for treatment of latent tuberculosis infection in children: Results of an 11-year randomized study. Clin Infect Dis 2007; 45: 715-722www.journals.uchicago.edu 2. Committee on Infectious Diseases. Chemotherapy for tuberculosis in infants and children. Pediatrics 1992; 89: 161-165 http://pediatrics.aappublications.org 3. Joint Tuberculosis Committee of the British Thoracic Society. Chemotherapy and management of tuberculosis in the United Kingdom: recommendations 1998. Thorax 1998; 53: 536-548 http://thorax.bmj.com