Специфични вариации в два гена



01/11/2007
Специфични вариации в два гена, кодиращи йонотропни глутаматни рецептори, бяха свързани със значително по-висока склонност към суицидно поведение по време на антидепресантна терапия със селективния инхибитор на серотониновото обратно захващане (SSRI) citalopram (Celexa на Forest Pharmaceuticals) в проспективно проучване при възрастни пациенти с голямо депресивно разстройство. Резулатите от това първо изследване, което хвърля светлина върху биологичната основа за суицидни мисли като странично действие на лечението със SSRI бяха публикувани през октомври в American Journal of Psychiatry (1). Новооткритите генни вариации повишават риска за суицидно поведение от два до 15 пъти, смятат авторите. Около 1% от пациентите с депресия са с висок риск, като половината от тях са с много висок риск. 41% от останалите имат повишен риск и само 58% не са изложени на тази опасност. Това откритие показва, че е възможно в бъдеще да се провеждат генетични тестове, които да посочват застрашените от нежеланото странично действие на антидепресантната терапия пациенти. Предишни проучвания показаха, че около 4% младите хора, лекувани с антидепресанти, в сравнение с 2% от получавалите плацебо, развиват суицидни мисли и поведение, но биологичната основа затова не бе известна до този момент. В настоящото изследване е участвала кохорта от пациенти на възраст от 18 до 75 години с голямо депресивно разстройство, които са получавали лечение с citalopram за период от 14 седмици. Групата е част от участниците в проучването Sequenced Treatment Alternatives to Relieve Depression (STAR*D). При 1915 души са били проведени ДНК изследвания за типизиране на 768 единични нуклеотидни полиморфизми в 68 кандидат-гени. В подгрупата от 120 души с лекарствено-свързани суицидни мисли, потвърдени с теста Quick Inventory of Depressive Symptomatology - Self Report, са били установени конкретни мутации в гени, които кодират рецепторите за невротрансмитера glutamate. При 1% от участниците е била идентифицирана версия в гена за каинат рецепторите подтип GRIK2, която е била свързана с повишен риск за суицидни мисли над 8 пъти и 41% са имали версия в гена за глутаматните AMPA рецептори подтип GRIA3, която е повишавала този риск почти два пъти. Около половин процент са били носители и на двете високорискови генни вариации, което е увеличавало риска до 15 пъти. Ако тези предварителни данни се потвърдят, то ще разполагаме с генетични маркери за идентифициране на пациентите с депресия, които имат най-голяма опасност за суицидно поведение. “Предстои ни да научим много повече за глутамат и глутаматергичните лекарства, както и за ролята на този невротрансмитер в развитието и лечението на депресията”, прогнозират авторите. Те съобщават, че са идентифицирали и два други гена, които са свързани с повишена склонност към суицидно поведение, като ще представят данните от това откритие в близко бъдеще. (ДЯ) Използван източник: 1. Laje G., Paddock S., Manji H. et al. Genetic markers of suicidal ideation emerging during citalopram treatment of major depression. Am J Psychiatry. 2007;164:1530-1538 http://ajp.psychiatryonline.org/archive