Смъртността при сепсис



01/11/2007

Смъртността при сепсис достига 30 до 50%, като 80 до 90% от леталните изходи се дължат на септичен шок и на синдром на многоорганна недостатъчност. Правилното лечение на това сериозно състояние може да доведе до намаляване на смъртността с 25%.

Сепсисът е причина за 2 до 3% от всички хоспитализации и за 10% от хоспитализациите в отделения за интензивни грижи.

Тежкият сепсис обичайно се причинява от локализирана инфекция, която отключва системен отговор, наречен синдром на системен възпалителен отговор.

Сепсисът е комбинация от суспектна или доказана инфекция и наличие на най-малко два диагностични критерия за синдром на системен възпалителен отговор (ССВО): температура (над 38 градуса С или под 36 градуса С), тахикардия (>90/мин), тахипнея (>20/мин или PaCO212х109/l) или левкопения (10%.

Сепсис = синдром на системен възпалителен отговор + инфекция.

Тежкият сепсис представлява свързана с инфекция остра полиорганна дисфункция.

Септичният шок е подгрупа на тежкия сепсис и се определя като сепсис-индуцирана хипотония със систолно артериално налягане /=40 mmHg, независимо от адекватната реанимацията с инфузионни разтвори, придружаван и от други перфузионни нарушения като олигурия или лактатна ацидоза.

Най-честият симптом на тежкия сепсис е дисфункция на дихателната система, последвана от шок и бъбречна дисфункция.

Най-честото първично огнище на инфекция са белите дробове, последвано от вътрекоремна или урологична инфекция.

При 22 до 33% от суспектните за сепсис случаи, микробиологичните култури са негативни за патогени. От всички позитивни култури, gram-позитивни бактерии се установяват при 25 до 50% от случаите и gram-негативни бактерии при 22 до 37% от случаите.

Пневмонията е най-честата отключваща причина за тежък сепсис, последвана от перитонита и инфекциите на уринарния тракт със или без пиелонефрит.

Причините за субоптимални грижи за пациентите със сепсис включват:

* невъзможност за поставяне на ранна диагноза

* неадекватна обемна ресусцитация

* неадекватно или късно включване на антибиотици

* недостатъчна подкрепа на сърдечния дебит

* неспособност да се използват малки дихателни обеми при остро белодробно увреждане

* неспособност да се лекува бъбречната недостатъчност

* неспособност за контрол на хипергликемията

Комплаянсът към стандартите за ресусцитация на пациентите със сепсис може да намали болничната смъртност с 26%. Придържането към указанията за лечение на тежкия сепсис може да редуцира леталитета с 12 до 18%.