Рискове от компютърната томография при деца?



01/11/2007
Когато компютърната томография (СТ) в детската възраст се прилага при необходимост, ползите от това изследване надхвърлят възможните рискове, според доклад на Американската академия по педиатрия,* публикуван през септември в Pediatrics (1). СТ използва рентгенови лъчи, чрез които осигурява бърза, прецизна и детайлна информация за всеки орган и система в детския организъм. Тъй като рентгеновото лъчение е съществена част от изобразяващата техника, пациентите са подложени на въздействието на радиацията по време на изследването. Високите дози йонизираща радиация са свързани с повишен риск за развитие на злокачествени заболявания. Наскоро публикувани проучвания показват, че дори ниските дози рентгеново лъчение могат да доведат до поява на малигнени новообразувания. Независимо от различните мнения относно ползите и вредите от йонизиращата радиация, които се срещат в литературата, преобладаващата част от авторите подкрепят тезата, че рисковете, свързани с СТ, са минимални в сравнение с предимствата, които изследването осигурява. Една и съща доза рентгеново лъчние води до различна вероятност за развитие на злокачествено заболяване при деца и възрастни. Причините за това са: * ненапълно оформените органи в детския организъм са много по-чувствителни и уязвими в сравнение с тези на зрелите индивиди (2, 3) * онкогенният ефект на йонизиращата радиация може да има дълъг латентен период, който варира в зависисмост от вида на неоплазмата. Левкемията има много по-кратък латентен период (средно около 10 години) в сравнение със солидните тумори. От друга страна, при едно дете, поради очакваната по-голяма продължителност на живот, има много по-голяма вероятност за развитие на малигнено новообразувание, за разлика от възрастните. Например, рискът за развитие на карцином с 30-годишен латентен период след рентгеново облъчване е много по-висок при едно дете на 10 години, в сравнение с 50-годишените * при СТ, при използването на едни и същи параметри, дозата радиация, която получава едно дете, е относително по-висока от тази на зрелите индивиди поради различия в повърхностите (4) Рентгеновите лъчи се използват в рентгенологията, флуороскопията, ангиографията и СТ. Дозата се определя в зависимост от възрастта и размерите на пациента и параметрите на използваната техника. Три са основните фактори, които определят значимостта на проблема, свързан с йонизиращата радиация, при прилагането на СТ като диагностичен метод: * Първо, изследването с СТ води до сравнително високо радиационно натоварване. През 2000, Mettler и сътр. съобщиха, че в една голяма клиника по образна диагностика, 11% от проведените изследвания са СТ, но те са свързани с 67% от радиационното натоварване (5) * Второ, показанията за изследване с СТ както и броят на проведените СТ непрекъснато се увеличават. В наскоро публикувано проучване се посочва, че 15% от образните диагностични процедури се падат на СТ, като те са свързани със 75% от общото радиационно натоварване (6) * Трето, СТ изследване може да се проведе с различни техники, които водят до различно натоварване при приблизително еднакво качество на получения образ. Доскоро, СТ използваше еднакви параметри при деца и възрастни. Промяната в тези параметри, свързана с намаляване на 50 до 90% от радиационната доза, доказва че може да се прилага с успех в детската популация, без да се компрометира качеството на получения образ “Повечето експерти считат, че предимствата, свързани с прилагането на СТ образна диагностика, надхвърлят възможните вреди,” коментират авторите. “Педиатрите носят основната отговорност при назначаване на СТ изследване, докато рентгенолозите са задължени да осигурят минимално радиационно натоварване чрез прилагането на подходящи параметри и техника при спазване на принципа ALARA (As Low As Reasonably Achievable – толкова ниска доза, колкото е възможно)”. (КД) * American Academy of Pediatrics – ААР www.aap.org Използвани източници: 1. Brody A., Frush D. et al. Radiation risk to children from computed tomography. Pediatrics 2007; 120: 677-682http://pediatrics.aappublications.org 2. Pierce D., Shimizu Y. et al. Studies of the mortality of atomic bomb survivors. Report 12, Part I. Cancer: 1950–1990. Radiat Res 1996; 146: 1–27 www.rrjournal.org 3. Hall E. Lessons we have learned from our children: cancer risks from diagnostic radiology. Pediatr Radiol 2002; 32: 700 –706 www.springerlink.com 4. Huda W., Atherton J., et al. An approach for the estimation of effective radiation dose at CT in pediatric patients. Radiology 1997; 203: 417–422 http://radiology.rsnajnls.org 5. Mettler F., Wiest P. et al. CT scanning: patterns of use and dose. J Radiol Prot 2000; 20: 353 –359www.iop.org/EJ/toc 6. Wiest P., Locken J. et al. CT scanning: a major source of radiation exposure. Semin Ultrasound CT MR. 2002; 23: 402–410 www.sciencedirect.com Според доклада на ААР: * Педиатрите имат основна роля при вземането на решение за провеждане на СТ изследване, както и в обсъждането на рисковете и ползите, свързани с процедурата с пациентите и/или техните родители * Специалистите по образна диагностика трябва да използват подходяща техника и параметри, оптимални за детската популация * Пациентите и техните родители трябва да бъдат насърчавани да задават въпроси и да търсят прецизна информация относно рисковете и предимствата на СТ Изводи за клиничната практика: * Йонизиращата радиация е съществен компонент от СТ изследване * Възможната асоциация между прилагането на СТ и развитието на злокачествено заболяване все още не е напълно изяснена. Авторите на настоящия доклад считат, че рискът за появата на неоплазма е минимален, но се увеличава с нарастване на радиационната доза * Дозата на йонизиращата радиация зависи от параметрите и използваната техника, както и от възрастта и размерите на пациента * Когато е проведено правилно, изследването с СТ води до много по-ниско радиационно натоварване при деца в сравнение с възрастните * Спазване на принципа ALARA