Лекарствена безопасност



01/11/2007
* lumiracoxib – Cox-2 инхибитор, използван за терапия на остеоартрит, е свързан с повишен риск за чернодробна токсичност, поради което е наложително проследяване на чернодробната функция, се казва в променената лекарствена инструкция за безопасност на медикамента. Заключението e на британската лекарствена регулаторна агенция MHRA (www.mhra.gov.uk), която е референтна по процедурата за взаимно признаване на медикамента в рамките на Европейския съюз (ЕС). В повечето от докладваните случаи на чернодробно увреждане, са прилагани по-високи от препоръчваните в ЕС дози (>100 mg дневно). Според новите указания, lumiracoxib е противопоказан при: * наличие на каквото и да е чернодробно заболяване * предходно индуцирано от медикаментозна терапия увеличение (>3 пъти) на трансаминазите * повишение на трансаминазите (>1.5 пъти) преди началото на лечението или >3 пъти по време на приема на медикамента * комбиниране с лекарствени средства, които имат клинично значима хепатотоксичност При провежданетона терапия с lumiracoxibe необходимо: * провеждане на чернодробни функционални тестове преди началото на терапията * при продължителност на лечение за период >1 месец, да се повторят чернодробните функционални тестове * медикаментът да се спре при повишение на трансаминазите >3 пъти; ако повишението на ензимите е >1.5 пъти, измерването им да се повтори в рамките на една седмица * чернодробни функционални тестове трябва да се проведат при всички пациенти със системни заболявания на терапия с lumiracoxib Лечението трябва да е за възможно най-краткия период с дози <100 mg дневно. * omeprazole и esomeprazole може би увеличават сърдечния риск (миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт) при продължителна употреба, в сравнение с оперативното лечение за тежки форми на гастроезофагеална рефлуксна болест (GERD), показаха резултати от две малки дългосрочни проучвания. Медикаментите са инхибитори на протонната помпа (PPI), които действат чрез намаляване продукцията на стомашна киселина и се прилагат за лечение на GERD, ерозии на хранопровода, рефлукс-езофагит и язвена болест. След обзор на предоставените от компанията производител AstraZeneca данни, първоначалното становище на FDA е, че не е налице риск за сърдечни проблеми при пациенти, които се лекуват с omeprazole или esomeprazole и не е необходимо спиране на терапията или замяната им с друг медикамент. Регулаторният орган планира да извърши в близко бъдеще допълнителен обзор за безопасността на тези лекарствени средства. Резултати от 14-годишно изследване, което сравнява терапия с omeprazole и оперативно лечение при тежки форми на GERD, показват, че в групата с медикаментозна терапия са регистрирани повече случаи на МИ, сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт, като тази разлика е отчетена още след първата година от проследяването. Първоначалните данни от второто проучване (което продължава и в момента) сочеха по-висока честота на сърдечносъдови усложнения при esomeprazole в сравнение с хирургичното лечение, но според предоставена по-късно от AstraZeneca актуализирана информация, тази честота е сходна между двете групи. Междувременно Health Canada съобщи, че също започва обзор на безопасността на двата медикамента, като първоначалният анализ сочи липса на данни за повишен сърдечен риск. Окончателните резултати от прегледа ще бъдат обявени в края на годината. Информацията за съмненията в безопасността на omeprazole и esomeprasole предизвика през август спадане с 3.5% (до 24.30 британски паунда) на цената на акциите на AstraZeneca на London Stock Exchange. * vardenafil e с променена от FDA лекарствена инструкция за безопасност, която се отнася за риск за удължаване на QT интервала, поради адитивен ефект при взаимодействие с някои медикаменти. Тъй като vardenafil се метаболизира предимно от чернодробния ензим цитохром Р450 изоензим 3А4 (CYP3A4), серумните му нива могат да се повишат значително при съвместното приложение с indinavir, saquinavir, atazanavir или други мощни инхибитори на CYP3A4 като clarithromycin, ketoconazole и itraconazole. Това може да повиши риска за неблагоприятни странични ефекти като хипотония, зрителни нарушения и приапизъм. Пациентите, които получават терапия с горепосочените медикаменти, не трябва да надвишават дозата от 2.5 mg vardenafil за 24-часов период. При прием на ketoconazole или itraconazole 200 mg дневно, дозата на vardenafil не трябва да е по-висока от 5 mg дневно. Макар и да няма проведени проучвания, FDA предупреди, че и други инхибитори на CYP3A4 (например сок от грейпфрут) могат да увеличат плазмената концентрация на vardenafil. Адитивен ефект върху удължаването на QT интервала могат да имат и други медикаменти. Резултати от клинично проучване сочат, че ефектите на vardenafil 10 mg са сходни с тези на moxifloxacin 400 mg. FDA предупреди vardenafil да се прилага с повишено внимание при болни с анамнеза за удължен QT интервал или такива, които приемат лекарствени средства с подобен ефект. Пациенти на терапия с антиаритмични средства клас IA (quinidine, procainamide) или клас III (amiodarone, sotalol), или с вроден удължен QT интервал, трябва да избягват приема на медикамента. Vardenafil (Levitra на Bayer) се прилага при лечението на еректилна дисфункция. Препоръчителната начална дневна доза е 10 mg, приета около един час преди полов контакт, след което може да се намали (до 5 mg дневно) или увеличи (до 20 mg дневно) в зависимост от ефективността или наличието на неблагоприятни странични ефекти. * minocycline и linezolid са свързани с повишен риск за потенциално фатална диария, предизвикана от Clostridium difficile, като някои случаи са регистрирани повече от два месеца след прекратяване на терапията. Лечението с тези две антибактериални средства може да промени нормалната флора на дебелото черво, което да доведе до прекалено развитие на C. difficile с последващо освобождаване на токсини А и В, предизвикващо различни по тежест усложнение – от лека диария до фатален колит. Продуциращите токсини щамове на C. difficile могат да са рефрактерни на антибиотичната терапия, поради което те са свързани с повишена заболеваемост и смъртност, и могат да наложат извършването на колектомия. Свързана с C. difficile диария трябва да се подозира при всички пациенти, които развиват симптоматика след приложение на антибиотици и при необходимост терапията да се прекрати. За лечение на усложнението трябва да се използват интравенозни инфузии на водно-електролитни разтвори, антибиотици насочени срещу C. difficile, и при необходимост да се обсъди оперативно лечение.. Minocycline е производно на тетрациклините и се прилага за лечение на Gram-позитивни и Gram-негативни микроорганизми, както и като допълваща терапия за остра интестинална амебиаза и тежко акне. Linezolid е индициран при лечение на инфекции, предизвикани от чувствителни на антибиотика микроорганизми – vancomycin-резистентни инфекции с Enterococcus faecium, нозокомиални пневмонии, кожни инфекции (включително диабетно стъпало) и придобита в общността пневмония. * letrozole, прилаган като адювантна терапия при хормон-рецепторен позитивен ранен рак на гърдата, може да предизвика ембриотоксични и фетотоксични увреждания при бременни жени. FDA предупреди, че медикаментът е индициран за лечение само при жени в постменопауза. * saquinavir може да взаимодейства с fluticonasone, trazodone и инхибитори на протонната помпа (PPI) на ниво чернодробен ензим цитохром Р450 изоензим 3А4 (CYP3A4), като увеличи плазмената концентрация на изброените медикаменти. Повишените нива на fluticasone намаляват значително серумната концентрация на cortisol. Системните ефекти на кортикостероидите включват случаи на болест на Cushing и адренална супресия, които са наблюдавани при пациенти на терапия с saquinavir/ritonavir и инхалаторно или интраназално приложение на fluticasone. Съвместното приложение на saquinavir/ritonavir и trazodone може да повиши плазмената концентрация на последния и да увеличи честотата на неблагоприятни странични ефекти (гадене, световъртеж, хипотония и синкоп). Тъй като PPI увеличават значително плазмената концентрация на saquinavir, пациентите, които получават и двата медикамента, трябва да се наблюдават за потенциално токсични ефекти като гастроинтестинални симптоми, повишени нива на триглицериди и дълбока венозна тромбоза. Saquinavir, заедно с ritonavir и други антиретровирусни лекарствени средства се използва за лечение на инфекция с HIV. * entecavir, прилаган за лечение ко-инфекция с HIV/хепатит В, може да доведе до развитието на резистентен на терапия HIV при болни, които не получават високоактивна антиретровирусна терапия (HAART). Преди започването на лечение с медикамента е необходимо изследване за наличие на HIV антитела, е новото изискване на FDA. (ИТ) Използвани източници: 1. www.fda.gov/cder/drug/early_comm/omeprazole_esomeprazole.htm 2. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/safety07.htm#Omeprazole 3. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Apr_PI/Levitra_PI.pdf 4. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Apr_PI/Minocin_PI.pdf 5. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Apr_PI/Zyvox_PI.pdf 6. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Apr_PI/Femara_PI.pdf 7. www.fda.gov/medwatch/SAFETY/2007/Apr_PI/Invirase_PI.pdf 8. www.fda.gov/medwatch/safety/2007/safety07.htm#Baraclude