Генна експресия при лупусен нефрит



01/11/2007
Интрагломеруларната експресия на някои таргетни гени, определена чрез лазерна микродисекция и полимеразна верижна реакция в реално време, корелира с хистологичната активност на лупусния нефрит, докато тубулоинтерстициалната експресия - със степента на цикатризиране на бъбрека, показаха резултатите от проучване на Chan и сътр., публикувано в списание Annals of Rheumatic Diseases (1). Тези данни могат да подпомогнат изясняването на имунопатогенезата на лупусния нефрит, който се характеризира с вътребъбречно възпаление и лимфоцитна активация. Системният lupus erythematosus (SLE) е автоимунно нарушение, характеризиращо се с аберантни цитокинни промени и мултиплено органно ангажиране. Досегашните проучвания потвърждават ролята на T-хелперите (Th2) в ранните стадии на заболяването, но възможен фактор за отключване на лупусния нефрит са и друг подтип клетки на имунитета – Th1 (2). Бъбречната биопсия е най-точния метод за изследване на имунологичните нарушения - степента на органна увреда е индивидуална за всеки пациент и данните от периферната кръв за мононуклеарните клетки не отразяват напълно локалните имунопатогенетични изменения. Анализът на бъбречната тъкан не позволява различаването на интерстициална или гломеруларна цитокинна генна експресия. Имунохистохимичното изследване дава точна локализация на мястото на цитокинната експресия, но едновременен анализ на голям брой цитокини е невъзможен. Лазерната микродисекция е метод на отделяне под микроскоп на интерстициална или гломерулна част от бъбречна тъкан. По този начин се извършва изолиране на гломерулите с последваща полимеразна верижна реакция в реално време и определяне на информационната РНК в таргетните участъци. За първи път авторите изследват профила на генните експресии в гломерулите и тубулоинтерстициалната система при пациенти с лупусен нефрит и връзката им с хистологичната морфология, степента на активност и хронично увреждане (досега не е провеждан анализ на интерстициалната генна експресия). Участниците са 36 с доказан SLE и активна форма на лупусен нефрит, като при всички е проведена бъбречна биопсия. Чрез лазерна микродисекция и PCR е проведен анализ на цитокинна експресия на интерлевкин (IL) 2, 4, 10, 12, 18; интерферон (IFN) гама, транскрипционен фактор за Th1 (Т-bet) и Th2 (GATA3), трансформиращ растежен фактор бета и моноцитен хемоатрактантен протеин (МСР)1. Пациентите с клас III лупусен нефрит по СЗО са били 13; 14 са с клас IV и девет с клас V. Установена е корелация между серумните С3, С4 и анти-двойноверижните ДНК антитела и гломеруларната експресия на T-bet, IFN гама и интерлевкин 2. Доказана е сигнификантна връзка между индекса за хистологична активност и гломерулна експресия на IL12, IL10, IL18 и MCP 1. Хистологичната активност за хронифициране на процеса корелира с тубулоинтерстициалната експресия на IL 2, MCP1 и GATA3. Сегментният и глобален пролиферативен лупусен нефрит са с различни подлежащи форми на цитокинна генна експресия. Патогенезата на първия е предимно Th1 зависима и степента му се определя от хистологичния индекс на активност. (ОИ) Използвани източници: 1. Chan R., Lai F., Li E. et al. Intrarenal cytokine gene expression in lupus nephritis. Annals of the Rheumatic Diseases 2007;66:886-892 http://ard.bmj.com/cgi/content/full/66/7/886 2. Nagasawa Y., Takenaka M., Matsuoka Y. et al. Quantitation of mRNA expression in glomeruli using laser-manipulated microdissection and laser pressure catapulting. Kidney Int 2000; 57:717–23 http://nature.com/ki/index.html