Факторите, които определят пациентите с най-висок риск за развитие на симптоматичен интрацеребрален кръвоизлив



01/11/2007
Идентифицирани са факторите, които определят пациентите с най-висок риск за развитие на симптоматичен интрацеребрален кръвоизлив (symptomatic intracerebral hemorrhage - SICH) след терапия с тъканния активатор на плазминогена (tissue plasminogen activator - tPA), приложен при остър исхемичен инсулт, показаха резултатите от две проучвания, публикувани през август в списание Stroke (1, 2). Болните с най-големи по обем лезии, визуализирани с дифузионно-натоварена магнитно-резонансна техника (diffusion-weighted imaging - DWI), при които се постига най-бърза реперфузия на засегнатите зони, имат най-голяма вероятност да развият SICH, според данните от клиничното изследване на д-р Maarten Lansberg и сътр. от Stanford University Medical Center в Palo Alto, California, САЩ (1). В отвореното проучване са включени 74 пациенти с исхемичен инсулт, които са получили tPA средно три до шест часа след началото на острата симптоматика. При всички участници е било проведено магнитно резонансно изследване (MRI) при хоспитализацията и няколко часа след терапията. При седем от болните е диагностициран SICH (9.5%), четирима от тях са починали. Мултивариантният анализ е идентифицирал двата основни независими рискови фактора за SICH * ранната реперфузия (дефинирана като най-малко 30% редукция в обема на лезията преди и след лечението) * обем на DWI-лезията над 90 ml (преди лечението) Въпреки че тези резултати са все още предварителни, авторите на проучването считат, че “изключването на пациентите с големи по обем лезии може да подобри безопасността и ефективността на реперфузионната терапия с tPA, приложен през първите три до шест часа от началото на острата симптоматика”. За всеки 100 пациенти с инсулт, лекувани с tPA, приблизително един ще звърши с летален изход, в резултат на tPA-асоцииран SICH, според данните от проучването на д-р Jeffrey Saver от UCLA Stroke Center в Los Angeles, САЩ (2). Преобладаващата част от случаите, при които се развива SICH, са с тежки увреждания и с големи по размери исхемични лезии, което още първоначално, преди лечението определя неблагоприятната им прогноза. Д-р Saver е използвал информация от клиничните изпитвания Stroke tPA Trials 1 и 2 на Американския национален институт по неврологични заболявания и инсулт (National Institute of Neurological Disorders and Stroke - NINDS). От общо 312 болни, получили tPA, при 20 е диагностициран SICH. В сравнение с плацебо, пациентите от терапевтичната група със SICH са били по-възрастни, имали са по-тежък неврологичен дефицит, по-високи серумни нива на кръвната глюкоза и по-обширни лезии в ЦНС, визуализирани с MRI преди лечението. Анализът показва, че “от всеки 100 болни, лекувани с tPA, участвали в проучванията на NINDS, приблизително 32 ще се повлият благоприятно от приложената терапия, докато трима ще се влошат.” (КД) Използвани източници: 1. Lansberg M., Thijs V. et al. Risk factors of symptomatic intracerebral hemorrhage after tPA therapy for acute stroke. Stroke 2007; 38: 2275-2278 http://stroke.ahajournals.org 2. Saver J. Hemorrhage after thrombolytic therapy for stroke. Stroke 2007; 38: 2279-2283