Антибиотиците при остър среден отит са подходящи само при деца под две години и при двустранно засягане с оторея



01/11/2007
Прилагането на антибиотици при деца с остър среден отит е ефективно само при болни под две години с билатерално ангажиране и при тези с двустранно засягане и оторея, като за всички останали пациенти е подходящо активно наблюдение и въздържане от антибактериална терапия, показаха резултатите от мета-анализ на д-р Мaroeska Rovers и сътр. от University Medical Centre, Utrecht, Холандия, публикуван в Lancet (1). “Острият среден отит е най-честата причина за предписване на антибиотици при деца, въпреки че ефектът от лечението е незначителен. При по-голяма част от тях заболяването преминава спонтанно. Ето защо през последните години се налага изчаквателно поведение по отношение на антибактериалната терапия при адекватно повлияване на болковия синдром”, коментира д-р Petri Mattila от Helsinki University Central Hospital, Финландия (2). “Все още открит остава проблемът с идентифицирането на онези рискови групи от деца, които са показани за провеждането на антибиотичен курс”, добавя д-р Mattila. За да отговори на този въпрос, екипът на д-р Rovers провежда мета-анализ, включващ шест рандомизирани клинични проучвания с участието на 1643 деца с остър среден отит на възраст между шест месеца и 12 години. Ефективността на антибиотичната терапия е оценена въз основа на протрахиране на инфекцията след трети-седми ден, протичащо с болка и фебрилитет (температура над 38 градуса С). Резултатите показват: * При деца под две години с двустранен отит, повече от половината от контролната група и само една трета от тези в терапевтичната (получавали антибиотици) все още са имали фебрилитет и/или болка между третия и седмия ден от началото на заболяването, като разликата между двете групи е надвишавала 25%. При пациентите над две години с двустранно ангажиране разликата между двете групи е била под 12% * Почти 60% от децата с оторея в контролната група са имали болка и/или фебрилитет между третия и седмия ден, спрямо 25% от терапевтичната, което обуславя разлика от около 35%. При болните без оторея тази разлика е достигнала само 14% * При пациентите под две години с двустранен отит два пъти повече контроли са имали все още болка между третия и седмия ден, в сравнение с тези, получавали антибиотици * Най-честите нежелани реакции включват ентероколит (2-14% при контролите спрямо 4-21% в терапевтичната група) и обриви (2-6% при контролите спрямо 1-8% в терапевтичната група). При нито едно дете не е регистрирано тежко усложнение, включително и мастоидит * При деца под две години с двустранен остър отит и при тези с оторея преобладават бактериалните инфекции. Вирусните причинители в тези групи са много по-редки. Етиологията включва Str. pneumoniae, H. influenzae и M. catarrhalis. Данните от няколко наскоро проведени проучвания показват, че въздържането от антибактериална терапия при остър среден отит не е свързано със сигнификантно нарастване на честотата на тежките супуративни усложнения. По отношение на мастоидита се счита, че увеличаването е само два случая на 100 000 души население на година, което е незначително на фона на потенциалните нежелани реакции от антибиотичното лечение. “Нашите резултати доказват, че антибиотиците са ефективни само при децата под две години с двустранен отит, както и при тези с двустранно ангажиране и оторея. При всички останали пациенти е необходимо изчаквателно поведение”, твърдят авторите в заключение. Според д-р Mattila, рестриктивното поведение по отношение на антибактериалната терапия има две основни последици – намалява значително разходите по лечението, както и риска за развитието на резистентност (2). Той напомня, “Въпреки че при преобладаващата част от пациентите не се налага да се изписват антибиотици при първото посещение, активното наблюдение с облекчаване на болката трябва да включва отхвърлянето на други бактериални инфекции (пневмония, сепсис, менингит), обучение на родителите и лесен достъп за проследяване.” (КД) Използвани източници: 1. Rovers M., Glasziou P., et al. Antibiotics for acute otitis media: a meta-analysis with individual patient data. Lancet 2006; 368: 1429-1435 www.thelancet.com 2. Mattila P. Antibiotics in childhood acute otitis media. Lancet 2006; 368: 1397-1398