Възможно е поставянето на точна неинвазивна диагноза на болестта на Alzheimer



01/09/2007
Възможно е поставянето на точна неинвазивна диагноза на болестта на Alzheimer (AD) в нейните най-ранни стадии, като методът е приложим в клиничната практика и за проследяване на прогресията на заболяването, показаха резултатите от проучване. Методът за образна диагностика FDDNP-PET (2-(1-{6-[(2-[F-18] fluoroethyl) (methyl)amino]-2-naphthyl}ethylidene)malononitrile)–позитронна емисионна томография) може да разграничи AD от лекото когнитивно нарушение или от нормалната когнитивна функция, смятат изследователите. В проучването са участвали 83 доброволци на възраст от 49 до 84 години, които по собствена преценка са докладвали за проблеми с паметта. Според тестовете за определяне на когнитивната функция, при 25 души е била установена AD, при 28 - леко когнитивно нарушение и 30 са били без отклонения в паметта. От участие са били изключени случаи с деменция от друг произход или приложение на лекарства, които могат да окажат влияние върху мозъчната дейност. След болусно инжектиране на FDDNP (флуоресцентна молекула, за която е доказано, че се свързва с плаките и тау протеина in vitro), при всички участници е била проведена PET два часа по-късно. Определено е било количеството на FDDNP в мозъчната тъкан както общо, така и в кортикалните зони. В цялата група са били извършени освен това FDG-PET (2-deoxy-2-[F-18]fluoro-D-glucose–PET), като при 72 души е било проведено и магнитно резонансно изобразяване (MRI). Трите групи са имали сходно ниво на образование, както и сходна фамилна обремененост с деменция. Въпреки това, контролните случаи са били на значимо по-млада възраст в сравнение с пациентите с когнитивна дисфункция (64 спрямо 72 години; р=0.001). В групата с AD e било установена значимо по-висока степен на свързване на FDDNP, докато в групата с нормална когнитивна функция – значимо по-ниска концентрация в сравнение с групата с лека дисфункция (р<0.001 и за двете сравнения). Лонгитудиналното двегодишно проследяване на участниците е показало, че при девет от стабилните случаи (седем контроли и двама пациенти с леко когнитивно нарушение) е настъпило само леко увеличаване (</=3%) на FDDNP. Обратно, при трима от участниците с клинични данни за прогресиране на заболяването е наблюдавано по-изразено увеличаване на свързването на FDDNP с 5.5% до 11.2%. Съпоставката на FDDNP-PET с хистологичните проби от мозъчната тъкан на един от пациентите с AD, който е починал 14 месеца след основната клинична оценка на състоянието, е потвърдила, че областите с най-високи in vitrо концентрации на бета-амилоидни плаки и тау протеин отговарят на най-голямо in vivo свързване на FDDNP при проведената PET. Възможността с този метод да се проследява еволюцията на заболяването е може би най-впечатляващият извод от това проучване. FDDNP-PET може да използва за оценка на ефективността на различни видове интервенции. Например, приложението на curcumin, жълтият пигмент в подправката къри, може да намалява обема на плаките в мозъчната тъкан на трансгенни мишки, което изглежда потенциална възможност за ранна терапия на заболяването. Амилоидните сенилни плаки и неврофибриларната дегенерация са патогномонични за AD, като тяхното отлагане в мозъчната кора може да започне много рано при някои хора – още след 30-годишна възраст. Данни показват, че леката когнитивна дисфункция се среща при 19% от хората под 75 години и при 29% от тези над 85 години, от които при 12% когнитивното нарушение прогресира в AD за една година и при 80% за шест години. По-високите степени на свързване на FDDNP съответстват на по-малък обем на темпоралните дялове, определен с MRI, и на по-голям размер на вентрикулите. Обратно, по-ниските стойности на свързване на FDDNP корелират със значимо по-добри резултати при проведените тестове за определяне на когнитивната функция.