Нов биомаркер подпомага диагнозата на мезотелиома



01/09/2007
Абнормно повишеното ниво на разтворим мезотелин в плеврална и/или в перитонеална течност подпомага ранното поставяне на диагнозата на мезотелиома, показаха резултатите от проучване на Creany и сътр., публикувано през юли в списание Thorax (1). Същите автори установиха по-рано, че повишената концентрация на разтворим мезотелин в серума има висока специфичност, но умерена чувствителност за диагностициране на мезотелиома. Въз основа на тези данни, Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) одобри изследването на разтворим мезотелин в серума да се прилага за мониториране на заболяването. Малигненият мезотелиом е агресивен, азбестоза-свързан тумор на плевралната и перитонеалната кухина. Поставянето на ранна диагноза е затруднено, тъй като над 50 системни или белодробни заболявания се изявяват клинично с изливи. Цитологичната диагноза на заболяването също е затруднена, тъй като малигнените клетки се откриват рядко или се отдиференцират трудно от немалигнените мезотелиални клетки. Измерването на туморните маркери в ексудативни изливи е допълнително средство за уточняване етиологията им. Нивата на карцино-ембрионалния антиген (CEA), карциномните антигени (СА) 15-3, 72-4, 19-9, 54-9; неврон-специфичната енолаза и цитокиновия фрагмент 19 (CYFRA 21-1) служат за отдиференцирането на бенигнения от малигнения излив (2). При мезотелиом се установяват повишени стойности на CA 15-3 и на хиалуронова киселина, но тези маркери не са специфични за заболяването. Ниските нива на СЕА изключват наличието на карцином, но досега не са открити протеини с висока положителна предиктивна стойност. В настоящото проучване са участвали 192 души, проследявани от 1999 до 2005 година, при които диагностичните проби са взети чрез рутинна плевроцентеза и пункция и окончателната диагноза е потвърдена от патолог. Изливите са класифицирани като злокачествени или доброкачествени на базата на имунохистохимичен и цитологичен анализ. Малигнените изливи са класифицирани допълнително в зависимост от техния произход - мезотелиомен, метастатичен аденокарцином или друго злокачествено образувание. Според критериите на Light, доброкачествените сa разделeни на трансудатни или ексудатни. При наличие на инфекциозен процес с установен причинител се разпределят в отделна група. От 192 души, при 52 е поставена диагнозата малигнен мезотелиом, при 56 – друг малигном и при 84 – доброкачествен излив. Перитонеалната течност е анализирана при 42 (съответно съотношение според горната класификация 7, 14, 21), като нивата на мезотелин са изследвани с ELISA (ензимно-свързан имуносорбентен метод). В групата с мезотелиом е била установена седем пъти по-висока концентрация на мезотелин в ексудата. При стойност над 20 nM, тестът има специфичност 98% и чувствителност 67% за различаване на мезотелиома от немалигнените изливи. При седем от 10 пациенти с мезотелиом нивото на мезотелина в плеврална и/или в перионеална течност се повишава три до седем месеца преди поставянето на диагнозата, като при четири от осем случая се установява повишено ниво на мезотелин в ексудата, но не и в серума, смятат авторите. Наличието на малигнени мезотелиомни клетки в плеврален излив е най-достоверният диагностичен маркер за доказване на мезотелиома. При липса на злокачествени клетки обаче, повишеното ниво на мезотелин може да бъде маркер с висока предиктивна стойност за това сериозно заболяване. (ОИ) Използвани източници: 1. Creaney J., Yeoman D., Naumoff L. et al. Soluble mesothelin in effusions: a useful tool for the diagnosis of malignant mesothelioma. Thorax 2007; 62:569-576 http://thorax.bmj.com/cgi/content/full/62/7/569 2. Shitrit D., Zingerman B., Shitrit A. et al. Diagnostic value of CYFRA 21-1, CEA, CA 19-9, CA 15-3, and CA 125 assays in pleural effusions: analysis of 116 cases and review of the literature. Oncologist 2005; 10:501–7 http://theoncologist.alphamedpress.org