Измерването на костната минерална плътност (КМП)



01/09/2007
Измерването на костната минерална плътност (КМП) на проксималната част на бедрената кост е по-добър предиктор на риска за остеопорозни фрактури отколкото на лумбалните прешлени, показаха резултатите от кохортно проучване, публикувани през август в Archives of Internal Medicine (1). Измерването на КМП с двуенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) е широко разпространен метод за определяне на риска за остеопорозни фрактури. Авторите на настоящото проучване са използвали база данни, съдържаща резултатите от измерванията на КМП с DXA, при 16 505 жени на изходна възраст най-малко 50 години. При всички участнички е бил установен Т скор за поставяне на диагнозата остеопороза. Средният период на проследяването след това е бил 3.2+/-1.5 години, като остеопорозни фрактури са регистрирани при 4.6%. След изключване на влиянието на възрастта, КМП в областта на проксималния фемур е била свързана с 1.85 пъти по-висока степен на вероятност за остеопорозни фрактури, а КМП в областта на лумбалните прешлени – с 1.61 пъти. Резултатите от измерванията на КМП в областта на шийката на бедрената кост и на трохантера са заемали междинно място като предиктори на риска за фрактури - съответно 1.76 и 1.77 пъти по-висока степен на вероятност. КМП на лумбалните прешлени е била най-добър предиктор за фрактури в тази анатомична област. Резултатите показват, че общият скор в областта на проксималния фемур е по-добър предиктор от останалите анатомични области на цялостния риск за остеопорозни фрактури, като превъзхожда минималния Т скор от всяка анатомична област. DXA е метод на избор за оценка на КМП. Въпреки това, той има някои ограничения като разминаване на резултатите от измерванията в областта на лумбалните прешлени и проксималната част на фемура. Дегенеративните костни промени могат да оказват влияние върху T скора. Освен това, повечето от жените с анамнеза за остеопорозна фрактура в типичните области нямат T скор -2.5 или по-малко, което е граничната стойност за диагноза на остеопорозата. DXA се препоръчва като скрининг метод за остеопороза при жени над 65-годишна възраст или при по-млади жени, които имат рискови фактори за развитието на остеопороза. Настоящото проучване показва, че използването на DXA за определяне на КМП в областта на проксималния фемур е много по-добър предиктор на цялостния риск за остеопорозни фрактури при възрастни жени отколкото е DXA на лумбалните прешлени. Добавянето на резултатите от измерването на КМП в областта на лумбалните прешлени към тези от проксималната част на бедрото може да повиши предиктивната стойност на DXA за определяне на риска за остеопорозни фрактури при жени на възраст от 50 до 64 години, смятат авторите на това проучване. (ДЯ) Използван източник: 1. Leslie W, Lix L., Tsang J.et al for the Manitoba Bone Density Program. Single-Site vs Multisite Bone Density Measurement for Fracture Prediction.Arch Intern Med. 2007;167:1641-1647 http://archinte.ama-assn.org