Интравенозни имуноглобулини в лечението на ставното ангажиране при системна склероза



01/09/2007
Терапията с интравенозни имуноглобулини облекчава ставната болка и скованост и значимо подобрява функцията при тежко и рефрактерно на друго лечение ставно ангажиране при пациенти със системна склероза, показаха резултатите от проучване на Nacci и сътр., публикувани в списание Annals of Rheumatic Diseases (1). Интравенозните имуноглобулини са ефективни при имуномедиираните ревматологични заболявания и болестта на Kawasaki. При системен лупус те контролират тромбоцитопенията, при миозит - индуцират пълна ремисия на кожното и мускулно ангажиране, при ревматоиден артрит - намаляват артралгията и отока. Приложението им при системна склероза повлиява благоприятно кожните промени и значимо подобрява качеството на живот (2). Целта на проведеното пилотно проучване е да определи ефикасността на тези медикаменти при системна склероза с тежко и рефрактерно на друго лечение ставно ангажиране. В изследването са включени седем жени с първично ставно ангажиране (скованост, оток и ставни деформации, които не се дължат на кожни или мекотъканни промени). Пулсовата терапия с methotrexate и cyclophosphamide е била без ефект върху ставните симптоми. Наличието или липсата на ставно ангажиране (периартикуларна остеопороза, вътреставна калцификация, ерозия, асептична некроза) е определено чрез клинична оценка, ехография и рентгенография, след което е започната терапия с имуноглобулин 2g/kg телесно тегло за четири дни в месеца в шест последователни курса. След шестмесечната терапия с интравенозен имуноглобулин, при шест от пациентките са били регистрирани следните значими подобрения: намалена скованост (р<0.03), подобрена функция на ръцете (р<0.002) и на качеството на живот. Механизмът на повлияване все още не е изяснен – подозират се взаимодействие с Fc фрагмента, неутрализиране на патогенните автоантитела посредством анти-идиотипични антитела, намаляване на броя на цитокините и на елементите от системата на комплемента. Поради цената на терапията с интравенозни имуноглобулини, те вероятно ще се прилагат само при пациенти със системна склероза и тежка форма на ставно въвличане, при които отговорът към модифициращите болестта антиревматични лекарства (МБАЛ), включително метотрексат, е недостатъчен. При тези случаи се наблюдава силно намален функционален капацитет на ръцете, който води до влошено качество на живот. (ОИ) Изполвани източници: 1. Nacci F., Righi А., Conforti М. Intravenous immunoglobulins improve the function and ameliorate joint involvement in systemic sclerosis: a pilot study. Ann Rheum Dis 2007; 66: 977-979http://ard.bmj.com/current.dtl 2. Levy Y., Amital H., Langevitz P. et al. Intravenous immunoglobulin modulate cutaneous involvement and reduce skin fibrosis in systemic sclerosis. Arthritis Rheum 2004;50:1005www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/jhome