Диференциална диагноза на грипната инфекция



01/09/2007
52-годишен пациент се оплаква от болки в гърлото, повишена температура, отпадналост и продуктивна кашлица в средата на месец декември. Започнал е да взима paracetamol, което е довело до частично облекчение на симптомите. Болният е учител, като в класа му четири от 29 ученици отсъстват поради грип, който се разпространява в общността. Подобни оплаквания е имал преди пет години, когато са му предписали levofloxacin, от който се е почувствал по-добре (1). Съпругата на пациента работи като медицинска сестра в отделение за костномозъчна трансплантация в местната болница. Семейството има двама синове – единият е на 19 години, а другият – на 17 и е болен от астма. Живеят заедно със 67-годишната майка на съпругата, която е инвалид в количка, след прекаран инсулт с хемипареза. При физикалния преглед се установява: повишена температура (38 С), дихателна честота – 18/мин; пулс – 92/мин; кръвно налягане 130/88 mmHg; фарингеален еритем; груби хрипове; периодична кашлица със зеленикава експекторация. Най-вероятната диагноза е грипна инфекция, поради следните характерни белези: разпространена в общността грипна инфекция; зимен сезон; внезапно начало с фебрилитет, втрисане, кашлица и миалгия; най-вероятно пациентът е имал експозиция на вируса в училищни условия. Други вероятни причинители са C. pneumoniae и M. pneumoniae, особено при по-млади пациенти, но за тези патогени е характерно по-бавното начало. Най-честите причинители на острия бронхит са вирусните инфекции. Класифицирани според честотата на разпространение, с най-голяма вероятност за етиологична причина са: грипни вируси тип А и В; парагрипни вируси; респираторно-синцитиален вируси (RSV); корона вируси; аденовируси; риновируси и човешки метапневмовируси. В описания клиничен случай се касае за остър бронхит. Според стандартите на American College of Physicians, Infectious Disease Society of America и Centers for Disease Control „при остър бронхит не трябва да се прилагат антибактериални средства”. Различни проучвания сред лекари показват, че на 70% от пациентите с остър бронхит се предписват антибиотици, като използването им в този случай е една от основните причини за неправилно приложение на антибактериални средства в развитите страни. Съществуват два вида противогрипни ваксини: тривалентна жива, атенюирана ваксина (LAIV) и тривалентна инактивирана ваксина (TIV): - прилики – LAIV и инактивираните ваксини съдържат щамове на грипни вируси (два А и един В), които са антигенно еквивалентни на препоръчаните за съответния сезон щамове: един А(H3N2), един A (H1N1) и един B вирус - разлики – инактивираните ваксини съдържат убити вируси, докато LAIV съдържа атенюирани вируси, които все още могат да се репликират. LAIV се прилага интраназално чрез спрей, докато инактивираните ваксини се инжектират интрамускулно. LAIV е по-скъпа от инактивираните ваксини и е одобрена за приложение при здрави хора на възраст 5-49 години. Инактивираните ваксини са одобрени за приложение при възрастни и деца над шест месеца, които са здрави или имат хронични заболявания. В посоченият клиничен случай трябва да се имат предвид следните факти: - съпругата на болния работи като медицинска сестра. Въпреки че според текущите указания противогрипното ваксиниране на здравните служители е задължително, това се постига трудно. По данни за САЩ, всяка година против грип се ваксинира само 40% от медицинския персонал, който е в контакт с едни от най-рисковите групи. - в семейството живее инвалид на 67 години, а според приетите стандарти - всички индивиди над 50 годишна възраст (независимо от здравословното им състояние) трябва задължително да се ваксинират - болният от астма 17-годишен син влиза в категорията на деца и възрастни с хронични белодоробни заболявания (включително астма), които трябва задължително да се ваксинират поради висок риск за изостране на основното заболяване вследствие на грипната инфекция (ИТ) Актуална информация за профилактиката и контрола на грипа, очаквайте в следващия брой на МD Използван източник: 1. www.medscape.com/viewprogram/7462