За да сте здрави, избирайте подходяща вода

Изискванията към бутилираните минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели са регламентирани в Наредбата на Министерството на Здравеопазването от юли 2004 години. Условията на които трябва да отговарят тези води са съобразени с директивите на Европейския съюз.

Министърът на здравеопазването издава сертификат за произхода, състава, свойствата и предназначението на дадена минерална вода въз основа на анализ на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества.

Според посочената наредба, максимално допустимата концентрация на флуор във водите, предназначени за питейни цели, не трябва да надхвърля 5 mg/L. Консумирането на води с по-високо флуорно съдържание крие риск за развитие на хронична интоксикация.

За всекидневна консумация от възрастни се препоръчват води с минерално съдържание на флуориди не по-високо от 4-5 mg/L. Тези води са особено подходящи при деца над седем години, бременни жени и хора в напреднала възраст, тъй като те са отлична профилактика срещу заболявания като кариес и остеопороза.

Важно изискване при деца под седемгодишна възраст е консумираната натурална минерална вода да съдържа флуориди не повече от 1.5 mg/L, тъй като при тях се провежда профилактика с флуорсъдържащи медикаменти. Приемането на вода с по-висока флуорна концентрация едновременно с медикаментозната профилактика, увеличава риска за интоксикация при малките деца.

В настоящия момент на българския пазар има 35 марки бутилирани води, от които 24 натурални минерални, 3 изворни и 8 трапезни води. Българските натурални минерални води са едни от най-чистите води в Европа, без органични замърсявания и обремененост. Добиват се от дълбоки източници, от екологично чисти райони и са с подчертано отлични питейни качества. Сред най-разпространените натурални минерални води, такива със съдържание на флуор са „Девин” (син етикет), Хисар, Велинград, Михалково и Пирин.

Минералната вода “Девин”(син етикет), извираща от дълбочина 700 m при температура 44С, като естествен източник на флуориди (флуорно съдържание 4.0 mg/L) е изключително полезна за превенция на най-често срещаните стоматологични заболявания.

Водите, съдържащи флуор, са подходящи за индивиди в напреднала възраст с цел профилактиране на остеопорозата. По последни данни, 800 000 жени и 150 000 мъже в България са с остеопороза, а 43% от жените в зряла възраст са с намалена костна плътност. Много от тези води намират широк прием в европейските страни от по-възрастното поколение, като форма за приемане на така важния елемент за укрепване на зъбите и костната система.

Диетолозите препоръчват натуралните минерални води да се редуват с изворни. Поради ниското си флуорно съдържание (0.18 mg/L), изворната вода “Девин” (розов етикет) не може да се използва за профилактика на кариеса, но слабата минерализация (под 82 mg/L) и ниското съдържание на натрий (под 4.5 mg/L), я правят особено подходяща за директна консумация при кърмачета и малки деца.

Тази възрастова група се характеризира с функционална незрялост на отделителната система. Намалената филтрационна и концентрационна способност на бъбреците при повишена реабсорбция на натриеви соли обясняват нестабилността и лесното нарушаване на водно-електролитната хомеостаза.

Хидролабилността в кърмаческия период е свързана с високото съдържание на извънклетъчна вода и хипернатриемията. Повишеният внос на течности и разтвори с високо съдържание на натрий водят сравнително бързо до хиперхидратация и формиране на отоци. Ето защо за родителите е важно да знаят, че водата, която дават на своето бебе и с която приготвят адаптираните млека, трябва да е с ниска минерализация (не повече от 120 mg/L) и ниска концентрация на натриеви катиони (под 20 mg/L).

Водите с ниско съдържание на натрий са особено подходящи и при хора със сърдечносъдова патология. Концентрацията на натриеви йони в организма е пряко свързано с водно-електролитната хомеостаза и регулацията на артериалното налягане.

Счита се, че при “сол-чувствителни” индивиди повишената консумация на храни и напитки, богати на натрий е допълнителен фактор, предразполагащ към развитието на артериална хипертония. Намаляването на готварската сол в храната и нисконатриевата диета са важна част от тяхната профилактика и лечение.