Рискови фактори за депресия през бременността



01/08/2007
Значимите депресивни нарушения по време на бременността и постпарталния период обикновено не се диагностицират, като това е свързано с неадекватна терапия или дори с липса на лечение, според доклад, представен на годишния конгрес на Американската психиатрична асоциация, проведен през май в San Diego, подробности за който може да научите на www.psych.org. „Връзката между депресията и постпарталния период е установена отдавна, макар че заболяването се диагностицира по-често по време на бременността. Някои от симптомите – нарушения в съня и апетита, могат да се припокрият с физиологичните промени в този период, което да затрудни диагнозата,” заяви проф. Deidre Ryan от Women’s Hospital на University of British Columbia в Канада. Рисковете на недиагностицираната депресия включват: неадекватно пренатално проследяване; акушерски усложнения (например интраутеринна ретардация на плода); злоупотреба с алкохол и наркотици, и дори суициден риск. Постпартална психоза може да се развие в периода на първата година, а не само през първите четири седмици след раждането. Възможно е тя да се прояви с промени в настроението, безсъние и халюцинации. Някои от биологичните рискови фактори за перинатална депресия включват: предхождаща депресия, фамилна анамнеза за психично заболяване, прекратяване на приема на медикаменти; значими съпътстващи заболявания; хипотироидизъм, прекратяване на кърменето. Психологичните рискови фактори са: липса на партньор, семейство или социална поддръжка; стресови събития; смърт на член от семейството; трудности с кърменето; колики на бебето; непланувана бременност; нисък социално-икономически статус; злоупотреба с алкохол и наркотици… Най-честите конфликти, които могат да провокират постпарталната депресия са: спиране на професионалната кариера; зависимост от нуждите на новороденото; загуба на независимостта; промяна в начина на живот. За поставяне на точната диагноза и провеждането на правилно лечение е необходимо проследяването на жени с рискови фактори по време на бременността и непосредствено след раждането, като „златен стандарт” за идентифицирането им е скалата EPDS (Edinburgh Postnatal Depression Scale, www.dbpeds.org/media/edinburghscale.pdf), е заключението на авторите. При пациентки, които отказват прием на медикаменти по време на бременността и постпарталния период, е възможно прилагането на нефармакологична терапия. Алтернативните методи за лечение на депресията включват психотерапия, фототерапия и психологични интервенции, е извода от доклад на проф. Maria Corral от St. Paul Hospital във Vancouver. Освен тях с различна степен на ефект за повишаване на нивата на dopamine и serotonine, и намаляване на нивото на стресовите хормони cortisol и noradrenaline, могат да се използват билкови продукти, музикална терапия, йога и ароматотерапия. Умерени всекидневни физически упражнения за период от 30 минути намаляват EPDS. Жени, които живеят в северните ширини, често страдат от сезонни промени на настроението, като при тях с успех може да се приложи фототерапия, използвана и за лечение на сезонното афективно разтройство. Тя е подходяща при пациентки, които не желаят да приемат медикаменти. Резултати от финландско проучване при пациентки с постпартална депресия показват, че приложението на фототерапията за 30 минути на ден за период от пет седмици, води до намаление в степента на депресия при 49% от изследваните, въпреки че ефектът от лечението се е задържал само един месец. Като хранителни добавки (но след консултация с лекар) могат да се приемат s-adenosylmethionine (SAM-e), 5-hydroxy-tryptophan (5HTP), фолиева киселина и омега-3 мастни киселини. (ИТ)