Препоръки за профилактика на карцином на кожата



01/08/2007
Ограничената слънчева експозиция и носенето на подходящо облекло са сред най-ефективните методи за профилактика на кожния карцином, но поради съвременния начин на живот, прилагането на слънцезащитни средства (фотопротектори) е важна стъпка в превенцията на неопластичните кожни заболявания, според обзор на д-р Stephan Lautenschlager и сътр. от Triemli Hospital в Цюрих, публикуван през май в списание Lancet (1). “Продължителната експозиция на слънце е основна причина за фотокарциногенезата, фотостареенето и фоточувствителността*”, коментират авторите. Кожният карцином е сред най-честите неопластични заболявания, като преобладаващата част от случаите могат да бъдат профилактирани. Около 80% от лезиите са в резултат на базоцелуларен карцином, 15% - спиноцелуларен карцином и почти 5% - инвазивен меланом. Установено е, че пет или повече слънчеви изгаряния удвояват риска за развитие на рак на кожата (2). Доказано е, че приложението на фотопротектори профилактира появата на спиноцелуларен карцином в експериментални животински модели. При хора, редовното използване на слънцезащитни продукти значимо намалява честотата на актиничната кератоза, соларната еластоза и спиноцелуларния карцином. Ефективността на фотопротекторите се определя от слънцезащитния фактор (sun protection factor – SPF), който се дефинира като дозата ултравиолетова радиация (основно от В-спектъра), необходима за създаването на една минимална еритемна доза (minimum erythemal dose – MED) след приложението на 2 mg/cm2 продукт, разделена на дозата, предизвикваща MED върху непротектирана кожа (1, 2). В зависимост от SPF, слънцезащитните продукти се делят на минимално (SPF 2-12), средно (SPF 12-30) и високопротектиращи (SPF >30). Удвояването на фактора не е равнозначно на удвояването на ефекта. SPF 2 абсорбира около 50% от ултравиолетовата радиация, SPF 8 – 87.5%, SPF 15 – 93%, SPF 30% - 97%. Според механизма си на действие, фотопротекторите се определят като химични или физични. Химичните продукти са ароматни съединения, които абсорбират ултравиолетовата радиация, като преминават в по-високо енергийно състояние. Физичните фотопротектори отразяват или разсейват ултравиолетовите лъчи, най-новите микронизирани форми могат дори да ги абсорбират. Слънцезащитните продукти*** трябва да се нанасят обилно върху всички открити части на тялото поне 15-30 минути преди очакваната експозиция. Препоръчва се да се използват продукти с по-висок слънцезащитен фактор (SPF >15). Водоустойчивите фотопротектори имат за цел да намалят необходимостта от многократните апликации след плуване и изпотяване****. Според екипа на д-р Lautenschlager, независимо от високия си SPF, с фотопротекторите не трябва да се злоупотребява с цел да се увеличава времето на слънчева експозиция. (КД) * Ултравиолетовите лъчи се класифицират като А, В и С в зависимост от дължината на вълните. С-вълните (190-280 nm) се поглъщат от озоновия слой на атмосферата. В-вълните (280-320 nm) предизвикват директно увреждане на ДНК с появата на мутации. Тяхното въздействие се асоциира с развитието на актиничната кератоза и немеланомния кожен карцином. A-вълните (320-400 nm) генерират свободни кислородни радикали, като така упражняват индиректен ефект върху ДНК. Счита се, че те играят важна роля в патогенезата на меланома (2). ** Материите, които осигуряват по-добра слънцезащита включват вълна, деним, синтетични тъкани като полиестер, тъкани, обработени с широкоспектърен абсорбер (например Tinosorb, Ciba Specialty Chemicals). SPF на дадена дреха намалява когато тя е по-широка и по-влажна. *** Възможните нежелани реакции, свързани с приложението на фотопротекторите, включват контактен дерматит, уртикария, рядко алергични прояви **** Идеалният фотопротектор би бил химично инертен, безопасен, абсорбиращ или отразяващ пълния спектър на ултравиолетовите лъчи, със SPF>/=30 и козметично издържан. Това все още определя конкуренцията между фирмите производители. SPF дава защитата само от UVB, но не и от UVA. Един продукт е с широк спектър, ако съдържа бензофенони (oxybenzone), цинамати (ocylmethyl cinnamate, cinoxate), sulibenzone, salicylates, titanium dioxide, zinc oxide, avobenzone (Parsol 1789). Американската академия по дерматология (AAD) и FDA съветват да бъдат използвани продукти със SPF минимум 15 с широк спектър независимо от типа кожа през цялата година. Одобрените от FDA съставки на слънцезащитни продукти са 16, като всяка е до определен процент и може да бъде съчетана само с някои от другите: Вехикулумът е от особено значение за ефективността и естетичността на слънцезащитните продукти. Помощните вещества, от които е съставен – разтворители и емолиенти, могат значително да повлияят абсорбирането на UV лъчи от активните съставки на продуктите. Веществата, формиращи филмовото покритие, и емулгаторите определят качеството на фотопротективния филм върху кожата. По-високите фактори изискват по-плътен и непрекъснат филм с минимум взаимодействия между активните и инертните съставки. Помощните вещества на вехикулума определят и водоустойчивостта на фотопротектора. Не на последно място от тях зависи и козметичната приемливост на продукта, която от своя страна определя комплаянса на потребителя. Най-популярните фотопротектори са под формата на лосиони или кремове. Това се определя от фармацевтичната формула – олио във вода или вода в олио. Фотопротекторите с нaй-висок SPF съдържат 20-40% олио, поради което са мазни на пипане. Има и сухи или спортни лосиони с по-малко съдържание на олио. За допълнителна информация: Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) Цанева А. Слънчев загар и фотопротекция. МД, Май 2006, бр. 4 Използвани източници: 1. Lautenschlager S., Wulh H. and Pittelkow M. Photoprotection. Lancet Early Online Publication, 3 May 2007 www.thelancet.com 2. Sunscreens and photoprotection www.emedicine.com