Изводите за клиничната практика



01/08/2007
Различни хипотези се опитват да обяснят етиологията на пременструалните синдроми (PMS) през последните 70 години и това доведе до разработването на различни терапевтични възможности за повлияване на техните симптоми. През последните две десетилетия се прилагат основно два вида фармакологични интервенции: * Хормонални интервенции – главно за блокиране на овулацията с агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон * Стимулация на активността на невротрансмисията с помощта на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина Тези две терапевтични възможности са базирани на хипотезата, че етиологията и патофизиологията на PMS/PMDD са свързани с лутеалната фаза на овулаторния менструален цикъл, която води до флуктуации в нивата на репродуктивните хормони и техните взаимодействия със серотонина и други невротрансмитери Лечението със спиронолактон, който е агонист на алдостерона, намалява пременструалната задръжка на течности и свързаните с нея симптоми при PMS. С подобен ефект се свързва и дроспиренон – синтетичен прогестин, който се съдържа в новото ОКС Yasmin на Bayer HealthCare. Сходно на нативния прогестерон, дроспиренон противодейства на естроген-стимулираната активност на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Антитромботичната терапия при пациентки след гинекологични онкологични операции трябва да продължи и в извънболнични условия поради персистиращ повишен риск за венозна тромбемболия (ВТЕ), показаха резултати от проучване, представено на годишния конгрес на International Society of Thrombosis and Haemostasis (ISTH), подробности за който може да научите на www.isth2007.com (1). „Продължителната тромбопрофилактика след периода на дехоспитализация е особено важен при тази група болни”, заяви д-р Kerry Hitos от University of Sydnay в Австралия и водещ автор на доклада. Изводите сочат, че по време на болничния престой, честотата на белодробна емболия (БЕ) е била 0.7%, а честотата на фатална БЕ – 0.1%. На третия месец след дехоспитализацията, честотата на ВТЕ е била 2.9% (ДВТ – 1.8%; БЕ – 1.5%), като общата смъртност на 30-я ден е достигнала 1%. Авторите са изследвали 1533 пациентки (средна възраст 54 години), подложени на гинекологични онкологични операции (рак на маточната шийка 33%, рак на матката – 28% и рак на яйчниците – 27%) със среден болничен престой от шест дни. Отчетени са демографските показатели, локализацията на заболяването, наличието на химио- и лъчетерапия, вид и продължителност на операциите, вид на анестезията, както и наличието на рискови фактори за тромбоза и приложението на тромбопрофилактика (механична и фармакологична). Макар че честотата на болничната ВТЕ е сравнително ниска, поради прилагането на протоколи за тромбопрофилактика, е налице два пъти по-висок риск за БЕ във високорисковата група на третия месец след изписването от болница, е заключението на авторите. (ИТ) Използван източник: 1. Venous thromboembolism and gynaecological oncology surgery. Poster P-S-616