Диастолната дисфункция на сърцето – прогностичен маркер за изхода на чернодробната цироза след TIPS



01/08/2007
Диастолната дисфункция, оценена чрез съотношението между максималната скорост на ранно диастолно левокамерно пълнене и скоростта на късно камерно пълнене (Е/А), е обещаващ предиктор за прогнозата при пациенти с хепатална цироза след трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт - TIPS (1). Често прогнозата след TIPS e неясна и въпреки благоприятния ефект на стентирането върху кървенето и асцита - чернодробната недостатъчност прогресира до летален изход в рамките на няколко месеца или дори седмици. Диастолната дисфункция е често срещана при циротичната кардиомиопатия. Тя е резултат от намаления комплаянс на камерата и може да наруши способността й за преодоляване на нарушеното преднатоварване. В настоящото проучване Cazzaniga и сътр. за първи път доказват ролята на диастолната дисфункция като прогностичен маркер при хепатална цироза. TIPS се използва за лечение на усложненията на порталната хипертония – кървене от езофагеални варици и рефрактерен на терапия асцит. По-рядко е успешното му приложение за синдром на Budd-Chiari и циротичен хидроторакс. Методът е с ефект върху системната хемодинамика, пренасочвайки кръвта от спланхникуса към сърцето, което води до увеличаване на преднатоварването. Доказано е, че съотношението Е/А, белег на диастолна функция, се подобрява при повечето от пациентите с цироза, подложени на лечение с инвазивния метод. При изходна диастолна дисфункция, ефектът от TIPS може да бъде обаче неблагоприятен, повлиявайки негативно глобалната сърдечна функция, а с това и прогресирането на цирозата. В проучването са участвали 32 болни на средна възраст 61 години, при които диагнозата хепатална цироза е поставена въз основа на клинични, ехографски, лабораторни данни и е потвърдена при 11 случая с биопсия. Етиологията на заболяването включва хроничен хепатит В или С, консумация на алкохол, неалкохолен стеатохепатит, склерозиращ холангит и алфа-1 антитрипсинова недостатъчност. Всички пациенти са изследвани електрокардиографски и ехокардиографски за изключване на сърдечна патология. В проучването не са участвали също така и случаи с бъбречна или пулмонална патология, серумен билирубин >102 mmol/l, креатинин >265 mmol/l, хепатоцелуларен карцином и тромбоза на v.portae. Пациентите са били в стабилно общо състояние, без гастроинтестинално кървене 15 дни преди процедурата. TIPS е използван при 10 от тях за лечение на кървящи варици и при 22 с рефрактерен на терапия асцит (2). Диуретиците са преустановени непосредствено преди изследването, но повлияващите хемодинамиката бета-блокери или вазодилататори са спрени 10 дни преди провеждане на манипулацията. Три дни преди и 28 след TIPS са измервани артериалното налягане и сърдечната честота, проведена е трансторакална ехокардиография със цветен Doppler, определяни са плазмените нива на ренина, алдостерона и атриалния натриуретичен пептид. Функционирането на имплантираните чрез TIPS стентове е оценено чрез портография. Унивариантният анализ показва, че наличието на диастолна дисфункция (Е/А</=1) на 28 ден след TIPS определя преживяемостта на болните с чернодробна цироза. Според мултивариантния анализ, диастолната дисфункция е самостоятелен рисков фактор за летален изход, който е настъпил при шест от 10 болни с Е/А/=1 за същия период е 22. (ОИ) Използвани източници: 1. Cazzaniga M., Salerno F., Pagnozzi G. Diastolic dysfunction is associated with poor survival in patients with cirrhosis with transjugular intrahepatic portosystemic shunt. Gut 2007; 56: 869-875 http://gut.bmj.com/current.shtml 2. Arroyo V., Gines P., Gerbes A. et al. Definition and diagnostic criteria of refractory ascites and hepatorenal syndrome in cirrhosis. Hepatology 1996;23:164–76http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/jhome