Антибиотичната профилактика при ИПП увеличава риска за развитие на резистентност



01/08/2007
При деца под шест години, антимикробната профилактика не редуцира честотата на рецидивиращите инфекции на пикочните пътища (ИПП), а увеличава риска за развитие на резистентност, показаха резултатите от кохортно проучване на д-р Patrick Conway и сътр. от University of Pennsylvania във Philadelphia, публикувани през юли в Journal of the American Medical Association (JAMA) (1). “Това е първото голямо клинично изследване, което проследява рисковете и ползите от антимикробната профилактика при деца с първи епизод на ИПП,”заявиха авторите. Данните от предишни проучвания показват, че кумулативната честота на ИПП при пациенти под шест години варира между 3 и 7% при момичетата и 1 и 2% при момчетата. В САЩ между 70 000 и 180 000 деца преболедуват от ИПП до навършване на шест години. Рискът за последващ рецидив достига 20-48%. През 1999 година Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics - ААР) препоръча провеждането на ултразвуково изследване и микционна цистография (МЦГ) след прекарана ИПП за идентифициране на рисковите болни, при които вероятността за рецидиви е най-голяма и които са показани за профилактика* (2). Проследени са 74 974 деца за период от пет години, от които 611 са били диагностицирани с ИПП, като при 83 от тях (13%) инфекцията е рецидивирала. Установено е, че рисковите фактори, асоциирани с рецидивиращи епизоди на ИПП, включват принадлежност към бялата раса (коефициент на вероятност, HR 1.97), възраст между две и шест години (HR 2.01) и везикоуретерален рефлукс (ВУР) IV-V степен (HR 4.38). Продължителната антибиотична профилактика, обаче, не е била свързана с редуциране на риска за ИПП рецидиви (HR 1.01) като същевременно резистентността при болните с повтарящи се ИПП е нарастнала повече от седем пъти (HR 7.50). В 60% от случаите рецидивите са били предизвикани от резистентни причинители. Етиологията включва Escherichia coli (78%), грам-негативна флора (16%), Enterococcus (4%), други (2%). “Антибиотичната профилактика е свързана с изключително висок риск за развитие на резистентност,” заявяват авторите и добавят, че според данните от наскоро проведени рандомизирани изследвания, приложението на продължителни курсове с антибиотици не намалява вероятността за рецидиви или бъбречно увреждане. “Ние считаме, че е най-удачно да обсъждаме рисковете и ползите от профилактиката с родителите на болните деца и заедно с тях да решим дали да започнем антибиотично лечение или активно да проследяваме пациентите без да провеждаме антимикробна терапия,” предлага екипът на д-р Conway. (КД) * Според основните препоръки на ААР (2): 1. Всички фебрилни деца на възраст между два месеца и две години, при които не е идентифициран източник на инфекция, трябва да бъдат изследвани за ИПП, с изключение на момчетата над една година, при които е била проведена циркумцизия 2. Диагностичните тестове включват изследване на обикновена урина и провеждане на урокултура. Последната е показана при децата, при които е установена сигнификантна левкоцитурия и положителен нитритен тест. Най-удачно е пробата за изследване на стерилна урина да бъде взета чрез катетеризация или супрапубична пункция. 3. Терапевтичният курс при доказана ИПП не трябва да бъде по-кратък от седем дни или по-продължителен от 14 дни. 4. Всички деца подлежат на образно изследване на уринарния тракт, което включва ултрасонография и МЦГ за откриване на малформации Използвани източници: 1. Conway P., Cnaan A. et al. Recurrent urinary tract infections in children. Risk factors and association with prophylactic antimicrobials. JAMA 2007; 298: 179-186 http://jama.ama-assn.org 2. Downs S. Technical Report: Urinary tract infections in febrile infants and young children. Pediatrics 1999; 103 (4): e54 http://pediatrics.aappublications.org