Предиктори за траен терапевтичен отговор при HBeAg-негативен хроничен хепатит В



01/06/2007
Изходните нива на аланин аминотрасферазата (ALAT) и на хепатит В вирус (HBV) ДНК, възрастта на пациента, полът и генотипът на инфектиращия HBV са фактори, които могат да окажат значимо влияние върху комбинирания посттерапевтичен отговор след проведено 48-седмично лечение с peginterferon alpha-2a и/или с lamivudine на HBeAg-негативен хроничен хепатит В, показаха резултатите от международно рандомизирано проучване, публикувани през май в списание Gut (1). Генотипът на HBV е значим предиктор за поддържането на отговора една година след проведеното лечение с peginterferon alpha-2a, прилаган със или без lamivudine, като генотипът D се повлиява по-лошо от терапията в сравнение с В или С, докладват авторите. Честотата на биохимичния (нормализиране на ALAT) и на вирологичния отговор (ниво на HBV ДНК<20 000 копия/ml) на 24 седмица след проведен курс на лечение за 48 седмици (седмица 72) с peginterferon alpha-2a, самостоятелно или в комбинация с lamivudine, е около два пъти по-висока в сравнение с прилагането само на lamivudine. Логистичните регресионни анализи (включени са данните на 518 души) са показали, че терапията с peginterferon alpha-2a (със и или без lamivudine)*, по-младата възраст, женският пол, по-високото изходно ниво на ALAT, ниското изходно ниво на HBV ДНК и генотипът на HBV са значими предиктори за поддържането на комбинирания отговор 24 седмици след проведеното лечение. В групите на монотерапия с peginterferon alpha-2a или с lamivudine, при инфектираните с генотип B или C пациенти е постигната по-висока честота на ремисия, отколкото при тези с генотип D (OR 5.9 и OR 4.6, р<0.001 и за двете сравнения). На 24 седмица след приложеното лечение, при 36% от пациентите, получавали монотерапия с peginterferon alphа, е поддържан комбиниран отговор в сравнение с 38% в групата на комбинирана терапия и 23% от лекуваните само с lamivudine (p=0.011 и р=0.002). Една година след проведената терапия, анализите намерение за лечение са установили трайно поддържане на отговора при 19.2% в групата на peginterferon alpha-2a, при 19.0% в групата на комбинирана терапия и при 10.0% в групата на lamivudine. При пациентите с генотип B или C е бил постигнат траен комбиниран отговор към терапията с peginterferon alpha-2a, прилаган със или без lamivudine. Хроничният хепатит В (CHB) засяга повече от 400 милиона души всяка година и е основната етиологична причина за цироза и хепатоцелуларен карцином. Хепатит B e антиген (HbeAg)-негативният CHB представлява късна фаза на инфекцията с образуване на HBV precore/core антигенни варианти, които намаляват или преустановяват експресията на HBeAg. Спонтанно поддържаните ремисии са редки при пациентите с HBeAg-негативен CHB, като заболяването се характеризира с персистираща вирусна репликация, прогресивно увреждане на черния дроб и ранно развитие на цироза (2). Комбинацията от стандартен interferon-alpha и lamivudine е терапия на избор при CHB, но при HBeAg-негативен CHB и двата медикамента водят до висока честота на релапси при преустановяване на лекарствения прием или нетрайно поддържане на терапевтичния отговор. Освен това, конвенционалният интерферон-алфа, поради субоптималния си фармакокинетичен профил, изисква трикратно приложение през седмицата. Към lamivudine се развива резистентност при продължителната му употреба. През последните години за лечение на CHB бе одобрен и нуклеотидният аналог adefovir, но той трябва да се прилага постоянно при HBeAg-негативен CHB поради бързата биохимична, вирологична и хистологична екзацербация на заболяването при преустановяване на лечението. Постоянната терапия с adefovir също бе свързана с повишено развитие на резистентност към медикамента, макар и в по-лека степен в сравнение с lamivudine. Одобреният неотдавна пегилиран интерферон (peginterferon alpha-2a) води до значимо по-висока честота на посттерапевтичен траен отговор в сравнение с lamivudine при пациенти с HBeAg-негативен CHB. Поради своето двойно имуномодулаторно и антивирусно действие, peginterferon alpha-2a е по-ефективен от конвенционалния интерферон и lamivudine при пациенти с HBeAg позитивно заболяване. В настоящото проучване са изследвани предикторите на комбиниран отговор към peginterferon alpha-2a, прилаган самостоятелно или в комбинация с lamivudine, или към монотерапия с lamivudine при популация с HbeAg-негативен хроничен хепатит В (всички участници в него са позитивни за HBsAg и анти-HBe антитела). Монотерапията с peginterferon alpha-2a постига значимо по-често повлияване при пациенти с HbeAg-негативен CHB както на 24 седмица след лечението, така и след една година, дори след изключване на влиянието на другите изходни фактори, които могат да окажат ефект върху крайните резултати, са показали мултивариантните модели. По-високите изходни нива на HBV ДНК, по-напредналата възраст на пациентите и HBV генотипът D са предиктори за по-чести релапси. Ролята на HBV генотипа върху ефикасността на различните терапевтични режими налага допълнително изследване, препоръчнат авторите. (ОИ) * За период от 48 седмици е прилаган peginterferon alpha-2a (Pegasys на Roche) в доза 180 mcg веднъж седмично, или peginterferon alpha-2a в същата доза плюс lamivudine (Epivir/Zeffix на GSK) 100 mg/ден, или само lamivudine 100 mg/ден Използвани източници: 1. Bonino F., Marcellin P., Lau K. et al. Predicting response to peginterferon -2a, lamivudine and the two combined for HBeAg-negative chronic hepatitis B. Gut 2007; 56:699-705 http://gut.bmj.com 2. Brunetto M., Oliveri F, Coco B, et al. Outcome of anti-HBe positive chronic hepatitis B in alpha-interferon treated and untreated patients: a long term cohort study. J Hepatol 2002; 36:263–70 http://jhep-elsevier.com