Остеоартрит – новини от Американския конгрес по ревматология



01/06/2007
Все още има неясноти и противоречия, свързани с патогенезата и терапията на остеоартрита, показаха докладите, представени на годишния конгрес на Американската колегия по ревматология (1). Продължават дебатите дали в основата на заболяването стоят възпалителни или невъзпалителни механизми; трудности в преценката между ползата и риска от приложението на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и селективни Cox-2 инхибитори; до каква степен glucosamine и chondroitin sulfate са палиативни, структурно модифициращи терапии или комбинации от двете. 1. Възпалителни медиатори и нови терапии при остеоартрит. Болните с остеоартрит на коляното имат генетичен профил, който е свързан с повишена продукция на проинфламаторни медиатори като интерлевкин-1, Cox-2 и MCP-1, показаха резултати от проучване на Krasnokutsky и сътр. върху левкоцити от периферна кръв. Тези данни подкрепят тезата, че симптоматичният остеоартрит има значителна възпалителна компонента. Не е напълно ясно до каква степен възпалителната компонента инициира патологичния процес или спомага за прогресията му, но влияние имат генетичният профил и фактори от околната среда. Неселективните НСПВС и Cox-2 инхибиторите водят до палиативно повлияване на болката и на възпалителния процес при заболяването, което обаче е свързано с повишен риск за гастроинтестинални и сърдечносъдови неблагоприятни странични ефекти. Мащабно проучване на Laine и сътр. върху 34 000 пациенти с остеоартрит или ревматоиден артрит (РА) сравнява двукратното приложение на високоселективния Cox-2 инхибитор etoricoxib (60 и 90 mg) с diclofenac два пъти дневно. Резултатите показват липса на значима разлика по отношение на честотата на миокардния инфаркт, внезапната сърдечна смърт, тромботичните усложнения или инсулта между двата медикамента. В групата на etoricoxib е регистрирана по-висока честота на хипертония, отоци и застойна сърдечна недостатъчност. При приемащите diclofenac са отчетени по-чести чернодробни и гастроинтестинални странични действия. Доклад за приложението на бисфосфонати при двугодишно лечение на 2000 пациенти с напреднал остеоартрит представиха Bingham и сътр. Изследваните са диагностицирани с остеоартрит на коляното и 2-4 mm ширина на ставното пространство, определена чрез флуороскопска рентгенография. На болните е прилаган risedronate в дози 5 или 15 mg дневно, 35 или 50 mg седмично, или плацебо за облекчение на симптомите на заболяването, оценени по скалата West Ontario and MacMaster Universities Osteoarthritis Index, както и според рентгенологична прогресия. Резултатите показват намалени маркери на хрущялна деградация в групата с risedronate в сравнение с плацебо, но в същото време не са регистрирани значими разлики при подобрението на симптоматиката и прогресията на остеоартрита. Risedronate води до известно подобрение по отношение на ставното пространство при пациенти с активно, прогресиращо заболяване, показаха данни от двегодишно изследване на Buckland-Wright. В сходно проучване, Felson и Clegg са регистрирали минимални предимства при приложението на glucosamine hydrochloride при лечението на пациенти с прогресивен и симптоматичен остеоартрит. Две изследвания са посветени на новите терапии, водещи до структурни и симптоматични подобрения при остеоартрит. Приложението на chondroitin 4- и 6-sulfate (CS) е изследвано в двугодишно проспективно, рандомизирано, двойно-сляпо проучване при 600 пациенти с остеоартрит на коляното и лека степен на болка. Резултатите показват сигнификантно по-малко стеснение на ставното пространство, измерено чрез дигитална рентгенова апаратура в групата с CS, в сравнение с плацебо. В подобно проучване Pelletier и сътр. са изследвали ефектите на licofelone – нов перорален 5-липоксигеназен и циклооксигеназен инхибитор върху 301 пациенти. На контролната група е прилаган naproxen 500 mg два пъти дневно. Резултатите сочат сигнификантни промени в обема и намаление на загубата на ставния хрущял в групата с licoferone. 2. Терапия на болковия синдром при остеоартрит. Скорошни изследвания върху механизмите на хроничната болка показват връзката им с промени в мозъка, поради което е по-точно да се говори за болестно състояние, отколкото за отделен синдром. Отношението между болката в ставите и прогресията на промените на субхондралната костна структура, диагностицирани с MRI при пациенти с остеоартрит, е изследвана от Felson и сътр. Въпреки че тези промени се определят като „оток на костта”, хистоморфометрични изследвания, проведени успоредно с MRI, сочат, че в случая не се касае за оток. Данни от други проучвания показват промени в костния мозък, свързани с хронични изменения при остеоартрит. Резултатите налагат извода, че болката при заболяването се дължи не само на нарушения в меките тъкани около ставата, но и на изменения в субхондралната кост. Някои от докладите бяха посветени на патогенезата на фибромиалгията. Много от пациентите с установена фибромиалгия имат не само алодиния, но и нарушения в автономната нервна система. Тези данни подкрепят хипотезата за наличието на изменения в нервната система при пациенти с болка, в резултат на фибромиалгия. Иновативно лекарствено средство за лечение на хронична болка е нова лекарствена форма за еднократно дневно приложение на tramadol. Резултати от две проучвания върху приложението й при пациенти с остеоартрит сочат, че тя ефективно повлиява умерени и силни болки, свързани със заболяването, и подобрява качеството на живот. Tramadol е мю-опиоиден рецепторен агонист, който се прилага отдавна в клиничната практика. На няколко пъти досега са правени неуспешни опити за изменения в лекарствената форма, за да се избегнат някои от страничните ефекти (дисфория) при бързата абсорбция на големи количества от медикамента. (ИТ) Използван източник: 1. Simon L. Update in osteoporosis and osteoarthritis. ACR 2006 www.rheumatology.org