HDL параметри – свързани с риска за рекурентен венозен тромбемболизъм?



01/06/2007
Високите нива на аполипопротеин A1, HDL-холестерол и на големи HDL частици са свързани с намален риск за развитието на рекурентен венозен тромбемболизъм (ВТЕ), показаха резултатите от проучването AUREC (Austrian Study of Recurrent Venous Thromboembolism), публикувани в списание Circulation (1). При пациенти с единичен епизод на непровокиран ВТЕ, рискът за повторен епизод е намален наполовина при нива на aпoлипопротеин A1 (ApoA1) над 1.30 mg/ml в сравнение с хора с нива под 1.07 mg/ml. АpoА1 e главният компонентен протеин на HDL. Настоящото проучаване повдига въпроса дали високите нива на този протеин могат да осигуряват протекция срещу риска за рекурентна венозна тромбоза. Дислипротеинемията и дислипидемията са установени рискови фактори за артериална тромбоза, като липидопонижаващите средства се използват за профилактика на исхемичните събития, но значението на дислипопротеинемията за появата на ВТЕ е неустановено. Това е първото изследване, което хвърля мост между венозните и артериалните тромботични заболявания, като показва, че те може би имат общи рискови фактори, включително намалено ниво на HDL. В AUREC са участвали 772 пациенти с първи спонтанен епизод на ВТЕ, като за период от проспективно проследяване за 48 месеца, при 100 души е възникнал рекурентен инцидент, от които: 43 са били с нива на АроА1 под 1.07 mg/ml (HR 1.0), 36 – със стойности между 1.07 и 1.30 mg/ml (HR 0.76) и 21 души - над 1.3 mg/ml (HR 0.50). Проведеният анализ за определяне на степените на вероятност е показал, че за всяко увеличаване на плазменото ниво на АроА1 с 0.1 mg/ml, релативният риск за рекурентен ВТЕ намалява с 13% (HR 0.87), като е установена силна линеарна зависимост през целия континуум от стойности. Допълнително е била регистрирана връзка между рекурентността на ВТЕ и ниските нива HDL частиците и HDL-холестерола. Eichinger и сътр. подчертават, че мъжкият пол е самостоятелен рисков фактор за рекурентност на ВТЕ - четири пъти по-голяма вероятност в сравнение с женския пол. При мъжете са били измерени значимо по-ниски нива на ароA1 отколкото при жените, което може да обясни половите различия в честотата на рекурентните ВТЕ събития. Авторите препоръчват проверка на тези резултати при други популации пациенти, тъй като е вероятно един или повече HDL параметри да могат да бъдат използвани за оценка на риска за повторна венозна тромбоза в клиничната практика. Дали повишаването на HDL посредством промяна в стила на живот може да окаже влияние върху рекурентността на непровокирания ВТЕ, също е интересна област за допълнително изследване. (ДЯ) За допълнителна информация: Марс и Венера – определя ли полът различен риск за венозен тромбемболизъм? MD 2007, бр. 2/март http://mbd.protos.bg Използван източник: 1. Eichinger S., Pecheniuk N., Hron G. et al. High-density lipoprotein and the risk of recurrent venous thromboembolism. Circulation 2007; 115:1609-1614 http://circ.ahajournals.org