Генни мутации – рисков фактор за фиброза при хроничен хепатит С



01/06/2007

Хетерозиготни мутации в бета-глобина са рисков фактор за натрупването на желязо в хепатоцитите и за прогресиране на фиброзните процеси при хроничен хепатит С, показаха резултатите от проучване, публикувани през май в списание Gut (1).

Хроничният хепатит С (CHC) се характеризира с висока честота на хепатоцелуларен карцином и цироза при някои пациенти и минимална еволюция на фиброзните изменения при други. Чернодробната сидероза е доказан рисков фактор за прогресиране на фиброзата (2), но профиброгенната роля на гените, контролиращи желязната хомеостаза, е все още спорна.

Предполагаема причина за некроинфламаторния ефект на вируса на хепатит С е преразпределението на част от металните йони в хепатоцита (включително и Fe), но някои генетични фактори също повлияват този процес – има връзка между мутации на някои гени за хемохроматоза и желязното обременяване при хроничен хепатит С (3).

Обмяната на желязо се влияе и от генетични дефекти като мутации на гените за феропортин 1 (FPN1) и трансферинов рецептор 2 (TFR2), включени в нетипични форми на наследствена хемохроматоза, както и в хемоглобиновите мутации отговорни за желязо-обременяващите анемии.

Sartori и сътр. изследват връзката между различни мутации в бета-глобин, както и обременяването на хепатоцитите с желязо и тежестта на чернодробната цироза при хроничен хепатит С. Проведен е генетичен анализ и е изследвано съдържанието на Fe и промените в хепатоцитите при 100 болни с хистологично доказан CHC, като пациентите са били негативни за HbsAg (повърхностен антиген на вируса на хепатит B).

12 от участниците са били хетерозиготни за различни мутации на бета-глобиновия ген (39[C-T], IVS1.1[G-A], 22 7 bp делеция и IVS1.6[T-C]), 29 са били носители на генни мутации за наследствена хемохроматоза (C282Y, H63D и S65C), а един е бил хетерозиготен и за двата вида мутации (варианти 39[C-T] и H63D).

Чернодробната концентрация на желязо е била значимо по-висока при носителите на бета-глобинови мутации за разлика от останалите участници (р=0.008).

Умерена/тежка фиброза или цироза (скор на Ishak>2) са регистрирани при 48 от изследваните 100 пациенти. Логистичният регресионен анализ е показал, че възрастта (OR 1.05, р<0.005) и бета-глобиновите мутации (OR 4.99, р=0.025) са самостоятелни предиктори на тежестта на фиброзата при хроничен хепатит С. (ОИ)

Използвани източници:

1. Sartori M., AndornoS., Pagliarulo M. et al. Heterozygous beta-globin gene mutations as a risk factor for iron accumulation and liver fibrosis in chronic hepatitis C. Gut 2007; 56: 693-698 http://gut.bmj.com

2. Corengia C., Galimberti S., Giorgio Bovo G. et al. Iron accumulation in chronic hepatitis C. Relation of hepatic Iron distribution, HFE genotype, and disease course. Am J Clin Pathol 2005;124(6):846-853 http://www.medscape.com/viewarticle/517511

3. Pietrangelo A. Hemochromatosis gene modifies course of hepatitis C viral infection. Gastroenterology 2003; 124:1509–23 http://www.gastrojournal.org