Ергот-дериватите – свързани с клапна дисфункция



01/06/2007
Ергот-дериватите рergolide и cabergoline*, използвани за лечение на болест на Parkinson (PD) и на синдром на неспокойните крака, водят до по-висок риск за клапна регургитация в сравнение с други агонисти на допаминовите рецептори, показаха резултатите от две случай-контрола проучвания, публикувани през януари в The New England Journal of Medicine (1, 2). В проспективния анализ на Zanettini и сътр., ерголиновите агонисти pergolide и cabergoline са свързани с повишена вероятност за регургитация на митралната, трикуспидалната и аортната клапи, като е установена положителна връзка между кумулативните дози на двата медикамента и увеличения риск за регургитация степен 3 и 4. Отговорният за фиброзиращата валвулопатия механизъм, свързан с допаминовите антагонисти и с някои други лекарства, е агонизмът на серотониновия рецептор 5-hydroxytryptamine 2B (5-HT2B). Pergolide и cabergoline имат сходно биохимично действие, докато други допаминови антагонисти имат значимо различни ефекти върху 5-HT2B (3). 5-HT2B-свързаната валвулопатия се дължи на активен метаболит на fenfluramine, който е мощен агонист на рецептора. Fenfluramine, в комбинация с phentermine, се предлагаше като “fen-phen” таблетки за лечение на затлъстяване, които бяха изтеглени от фармацевтичния пазар в края на 90-те години на миналия век. Причината за това бе, че fenfluramine и неговият изомер dexfenfluramine бяха свързани с клапни увреждания. Отговорният за това механизъм не бе известен тогава. Връзката между 5-HT2B агонизма и клапното заболяване e валидна за лекарства, изписвани при различни състояния. Клиницистите трябва да избягват приложението на мощни 5-HT2B-рецепторни агоности, които включват ергот-деривати и деривати на амфетамина. Schade и сътр. от Charit-Universitatsmedizin Berlin в Германия докладваха за 31 случая на клинична или ехокардиографски диагностицирана нововъзникнала клапна регургитация сред 11 417 пациенти, които са получавали антипаркинсонови медикаменти през периода от 1988 до 2005 година. От участие в анализа са изключени случаи, които са лекувани с fenfluramine, dexfenfluramine, phentermine и ergotamine, както и пациенти със здравни състояния, които биха могли да доведат до клапно увреждане – ревматично заболяване или вродни клапни пороци на сърцето, някои кардиомиопатии, миокардит или сърдечна недостатъчност. От регистрираните 31 случая на клапна дисфункция, шест са получавали pergolide и шест - cabergoline през предществащата година. Във второто проучване, Zanettini и сътр. oт Istituti Clinici di Perfezionamento в Милано, Италия, са сравнили клапните параметри, определени с трансторакална ехокардиография, при 155 пациенти с PD, лекувани с ергот-деривати (pergolide и cabergoline) или с други антипаркинсонови средства за най-малко 12 месеца и 90 контроли. От участие в анализа са били изключени случаи с анамнеза за клапна дисфункция или за прием на ергот-деривати или на други медикаменти, които биха могли да окажат влияние върху крайните резултати на изследването. Честотата на клинично значима клапна регургитация и задебеляване на клапните платна е била сигнификантно по-висока в сравнение с контролите при пациентите, получавали pergolide и cabergoline, но не и при тези, които са били лекувани с неергот-деривати. Средната площ на платната на митралната клапа и индексът на задебеляване на платната на митралната клапа са били значимо по-големи в сравнение с контролите и в трите групи на терапия с агонисти на допаминовия рецептор, като между степента на измененията и тежестта на митралната регургитация е била установена линеарна корелация. При пациентите, получавали pergolide, е бил установен 4.2 до 6.3 пъти по-висок относителен риск за клинично значима регургитация на митрална и аортна клапи в сравнение с контролите. Сътветният относителен риск в групата на cabergoline е бил повишен с 4.6 и 7.3 пъти. По-високият релативен риск за регургитация на трикуспидалната клапа не е достигнал статистическа достоверност при прилагането на нито един от двата ергот-деривата. Само при лекуваните с pergolide случаи е било установено значимо повишено средно систолно налягане в пулмоналната артерия в сравение с контролите. Въпреки това, разликата е била е малка (2.4 mmHg) и не е била свързана със степента на клапна регургитация при получавалите pergolide пациенти. (ДЯ) * cabergoline е регистриран от ИАЛ с търговски имена Dostinex и Cabaser www.bda.bg Използвани източници: 1. Schade R., Andersohn F., Suissa S. et al. Dopamine agonists and the risk of cardiac-valve regurgitation. N Engl J Med. 2007;356: 29-38 http://content.nejm.org 2. Zanettini R., Antonini A., Gemma G. et al. Valvular heart disease and the use of dopamine agonists for Parkinson’s disease. N Engl J Med. 2007;356:39-46 3. Roth B. Drugs and valvular heart disease. N Engl J Med. 2007;356:6-9