Терапията с инхалаторен кортикостероид, прилаган в ранна детска възраст, не профилактира астмата



01/05/2007
Прилагането на инхалаторен кортикостероид при деца с бронхообструктивен синдром в ранна детска възраст не профилактира астмата, нито намалява бронхиалната реактивност, показаха резултатите от рандомизираното, двойно-сляпо контролирано проучване IFWIN (Inhaled Fluticasone propionate in Wheezy Infants), публикувани в списание Lancet (1). Бронхообструктивният синдром се среща сравнително често в ранна детска възраст, предизвиква се от различни етиологични фактори, но до момента не са разработени критерии, които да определят кои от децата ще развият астма впоследствие. Данните от няколко кохортни изследвания доказват, че близо половината от децата с бронхообструкция като кърмачета, се възстановяват напълно в училищна възраст. При астматиците със значимо нарушение на дихателната функция в зряла възраст (30-40 години) се наблюдава намаление на функционалния капацитет още на 10 години. Предполага се, че повечето от болните с астма имат нормална белодробна функция при раждане, но продължителният хроничен възпалителен процес повлиява неблагоприятно функционалния капацитет на белите дробове. Промените започват в детска възраст, като прогресират в зряла. Резултатите от няколко клинични изследвания дадоха основание да се предполага, че терапията с инхалаторни кортикостероиди, прилагани от ранна възраст, може да профилактира неблагоприятните последици и усложнения, свързани с астмата. Авторите на настоящото проучване са предположили, че за да предотвратят както персистирането на бронхообструктивния синдром, така и нарушенията на дихателната функция, противовъзпалителното лечение трябва да започне от най-ранна възраст, непосредствено след първите симптоми. В проекта IFWIN, те са проследили дали прилагането на инхалаторни кортикостероиди в ранна детска възраст може да профилактира развитието на астма впоследствие. В клиничното изследване са включени 200 деца на средна възраст 1.2 години, които са разделени по случаен принцип в терапевтична (n=99) и плацебо група (n=101). Критерии за участие са наличие на поне два краткотрайни епизода на обструкция (над 24 часа) или един продължителен бронхообструктивен епизод (симптоматика персистираща над един месец). Децата са получавали инхалаторен fluticasone propionate 100 mcg два пъти дневно или плацебо. Те са проследявани на всеки три месеца до навършването на петгодишна възраст. Първоначалната доза на медикамента е редуцирана при всеки преглед до постигането на минималната, необходима за контролиране на симптомите. При нужда участниците са използвали бързодействащ бета2-агонист. При неповлияване на симптоматика, към терапията е добавян fluticasone propionate 100 mcg два пъти дневно, за който са уведомени както участниците, така и проследяващите ги лекари (open-label дизайн). По време на проучването родителите са водили дневник, в който са отбелязвали честотата и тежестта на клиничните симптоми, необходимостта от бета2-агонист, извънредните посещения при лекар. Контролните прегледи са включвали изследване на общия статус, включително проследяване на ръста, нежелани реакции и анализ на урината (съотношение креатинин/кортизол). Като първични критерии за ефективността на терапията авторите са определили наличието на астма/персистираща бронхообструкция, нормална дихателна функция и бронхиална реактивност, тоталната доза на инхалаторния fluticasone propionate, прилаган на open-label принцип. В края на изследването между двете групи не са установени статистически значими разлики по отношение на честотата на астмата, наличието на бронхообструкция, прилагането на антиастматична терапия, функционалния дихателен капацитет и бронхиалната реактивност. Броят на децата, изискващи допълнително лечение (open-label fluticasone propionate), е бил сходен между групите – 43 от плацебо-групата спрямо 41 от терапевтичната група. Не е наблюдавана значителна разлика в средния брой приложени дози open-label fluticasone propionate по време на проучването – 105.4 при децата на плацебо спрямо 88.5 от тези на инхалаторен кортикостероид. Липсва статистическа разлика в средния брой на екзацербациите годишно – 0.4 за плацебо-групата спрямо 0.5 за терапевтичната, както и във времето до първия релапс (HR 0.93, p=0.78). Установена е малка, но статистически значима разлика по отношение на намаляване на честотата на симптомите и броя на извънредните посещения при лекар в полза на терапевтичната група. Отчетена е тенденция към редуциране на използваните дози на бета2-агонист при децата, получавали инхалаторен кортикостероид. “Тъй като не открихме дълготраен благоприятен ефект от ранното прилагане на инхалаторни кортикостероиди при малки деца с бронхообструкция, ние препоръчваме на лекарите да не бързат да ги включват като терапия при интермитиращ обструктивен синдром. Наличните доказателства налагат изчаквателно поведение до изясняване на съответния фенотип при всяко дете”, коментират изследователите в заключение. (КД) Използван източник: 1. Murray C., Woodcock A., Langley S. et al. Secondary prevention of asthma by the use of Inhaled Fluticasone propionate in Wheezy INfants (IFWIN): double-blind, randomised, controlled study. Lancet 2006; 368: 754-762 www.thelancet.com