Pexelizumab – без допълнителна клинична полза при ОМИ със ST елевация



01/05/2007
Моноклоналното хуманизирано антитяло pexelizumab, използвано като допълнително средство към първичната перкутанна коронарна интервенция при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST елевация (STEMI), не води до намаляване на смъртността или до подобряване на клиничните резултати, показаха резултатите от проучването APEX AMI, публикувани през януари в JAMA (1). Рexelizumab свързва С5 компонента на системата на комплемента и инхибира апоптозата и левкоцитната инфилтрация, което при експериментални модели бе свързано с намаляване на размерите на инфарктната зона. STEMI е основен здравен проблем в развитите и развиващите се държави. Въпреки че реперфузията, осигурена чрез перкутанна коронарна интервенция (PCI) и проведена в специализиран център, доведе до значително подобряване на прогнозата, тя не винаги възстановява нормалния миокарден кръвоток. Понякога тази интервенция е свързана с дистална коронарна eмболизация, ендотелна дисфункция и нарушена камерна функция. Съпътстващата възпалителна реакция, участваща и в реперфузионните процеси, медиира апоптозата в периинфарктната зона и ремоделирането на лява камера. Комплементът е едновременно активатор и медиатор на тези процеси. Поради това, авторите са тествали хипотезата дали терапевтичното инхибиране на С5 може да повлияе клиничните резултати при STEMI поради намаляване на възпалителната реакция. В APEX AMI (Assessment of Pexelizumab in Acute Myocardial Infarction) са участвали 5745 болни на възраст над 18 години, постъпили в специализиран център с давност на симптоматиката до шест часа. Пациентите са с ЕКГ данни за ST елевация най-малко 2 mm в две антеролатерални или долни отвеждания със съответните огледални промени или новопоявил се ляв бедрен блок с минимална 1 mm ST елевация. Критерии за изключване са изолиран долен миокарден инфаркт, бременни или кърмачки, с доказан или суспектен дефицит на системата на комплемента или тежка активна инфекция, както и предшестваща фибринолитична терапия. 2860 пациенти са получили преди PCI интравенозен болус от моноклоналното антитяло – 2 mg/kg за 10 минути, с последваща инфузия на 0.05 mg/kg/час през следващите 24 часа. По данни от изследването COMMA (Complement Inhibition in Myocardial Infarction) 24-часовата инфузия води до инхибиране на комплемента (2). При останалите участници (2885 души) е било приложено плацебо на двойно-сляп принцип. Първичният критерий за оценка е летален изход до 30-ия ден след ОМИ, а вторичните са смърт до третия месец и композитен показател от летален изход, кардиогенен шок и застойна сърдечна недостатъчност между първия и третия месец. До 30-ия ден смъртността е съответно 4.06% (116 болни в групата на pexelizumab) и 3.92% (113 души в групата на плацебо) (степен на вероятност, HR 1.04, р=0.78). Резултатите са идентични по отношение на композитния вторичен показател на оценка (смърт, шок или сърдечна недостатъчност): 8.99% (257 от рандомизираните на моноклоналното антитяло) и 9.19% (256 души от контролната група) на 30-ия ден от проследяването (HR 0.98, p=0.81); 10.24% (293) и 10.16% (293) на 90-ия ден (HR, 1.01, p=0.91). Тези данни не показват допълнителна клинична полза от прилагането на инхибитор на комплемента при STEMI. (ОИ) Използвани източници: 1. APEX AMI investigators Pexelizumab for acute ST-elevation myocardial infarction in patients undergoing primary percutaneous coronary intervention. JAMA 2007; 297: 43-51 www.jama.com 2. Theroux P., Armstrong P., Mahaffey K. et al. Prognostic significance of blood markers of inflammation in patients with ST-segment elevation myocardial infarction undergoing primary angioplasty and effects of pexeluziumab, a C5 inhibitor: a substudy of the COMMA trial. Eur Heart J. 2005; 26:1964-1970 http://eurheartj.oxfordjournals.org