Механизъм на ангина пекторис при кардиален синдром Х



01/05/2007
За първи път през 1705, Giovanni Battista Morgagni предполага, че относителният дефицит на кислород може да причини гръдна болка (1). Morgagni се смята за бащата на модерната патоанатомия. Първото класическо описание на аngina pectoris е направено от английския лекар William Heberden през 1768 пред Royal College of Physicians и e публикувано през 1772 в Medical Transactions (2). Angina pectoris (болест на Heberden) е отличителен белег на исхемичната болест на сърцето. Въпреки това, с помощта на селективната коронарна ангиография, кардиолозите установиха много по-късно, че някои пациенти с ангинозно-подобна симптоматика имат нормални епикардиални коронарни артерии. Това несъответствие между клиничната симптоматика и ангиографската находка бе преодоляно, след като се доказа, че засегнатите пациенти имат електрокардиографски и метаболитни данни за миокардна исхемия. Формулирана бе хипотезата, че ангинозната болка при тези пациенти се дължи на миокардна исхемия в резултат на коронарна микроваскуларна дисфункция. Нарушението бе наречено кардиален синдром X, който типично се характеризира с ангина при усилие, електрокардиографски данни за исхемия при стрес, ангиографски нормални епикардиални коронарни артерии и липса на други известни причини за гръдната болка. Редица проучвания демонстрираха по-късно наличието на микроваскуларна дисфункция при тези пациенти. (3) Използвани източници: 1. Morgagni G. De sedibus et causis morborum per anatomen indagatis libri quinque. 2 volumes. Venice, 1761. Volume 1, page 282 (On the Seats and causes of Diseases Investigated by Anatomy) 2. Heberden W. Some account of a disorder of the breast. Medical Transactions 2, 59-67 (1772) London: Royal College of Physicians www2.umdnj.edu/~shindler/heberden.html 3. Beltrame J. Advances in understanding the mechanisms of angina pectoris in cardiac syndrome X. EHJ 2005, 26 (10): 946-948